Египетските “демократи” изоставят демокрацията

През пролетта на 2008 г. 27-годишна египтянка на име Есра Абдел Фатах създаде Фейсбук страница в подкрепа на стачка срещу автократичния режим на Хосни Мубарак. Стачката не оказа голямо влияние, но Фейсбук страницата бе харесана от десетки хиляди души и скоро след това Абдел Фатах бе арестувана. Буквално за няколко часа тя се превърна в символ на зараждащото се движение на млади египтяни, настояващи за демократични промени.

Три години по-късно това движение даде искрата на революцията, която свали Мубарак и като че ли отвори вратите към либералната демокрация, за която мечтаеха тези активисти от Фейсбук. Абдел Фатах бе засипана с награди от западни организации. Ръководената от нея неправителствена организация, Египетска демократична академия, получи финансиране от вашингтонския Фонд за действия в защита на демокрацията. Самата Абдел Фатах бе номинирана за Нобеловата награда за мир. Когато в края на 2011 г. се срещнах с нея в Кайро, тя въодушевено подготвяше наблюдателска мисия за първите парламентарни избори в Египет.

Този месец обаче Абдел Фатах е една от многото бивши египетски демократи, които приветстват военния преврат срещу избраното правителство на Мохамед Морси. Според статия в “Ню Йорк таймс” тя оправдава военната намеса с изблик на ксенофобски хиперболи: “Когато тероризмът се опитва да обземе Египет, а чуждестранната намеса се опитва да се бърка във вътрешните ни дела, става неизбежно великият египетски народ да подкрепи въоръжените си сили срещу чуждестранната опасност.”

Какво се случи с египетските млади либерали? Преди пет години те бяха най-обещаващото движение в един арабски свят, в който доминираха автократи като Мубарак. Сега огромното мнозинство от тях приветстват друг генерал, лидера на преврата Абдел Фатах ас Сиси, чийто окичен с ордени образ се вижда на плакати из Кайро редом до тези на бившите военни диктатори Гамал Абдел Насър и Ануар Садат.

Този главозамайващ обрат е безпрецедентен в историята на народните продемократични движения. На полската “Солидарност” или антипиночетското движение в Чили и през ум не би им минало да прегърнат бившите си потисници.

В защита на някогашните египетски демократи може да се изтъкне, че те, за разлика от съмишлениците си в други страни, трябваше да водят борба на два фронта: не само срещу подкрепяната от военните автокрация, но и срещу идеологическото движение “Мюсюлмански братя”, което при управлението на Морси изглежда се стремеше да монополизира властта. Това е все едно да се бориш едновременно с Пиночет и с Комунистическата партия на Ленин.

Макар и да възпламениха революцията от 2011 г., либералите винаги са били по-слаби и от армията, и от “Мюсюлманските братя” - имаха по-малък финансов ресурс, по-слаба организация, по-слаба дисциплина. А както се видя от петте свободни гласувания на избори за две години, извън Кайро те нямат кой знае каква подкрепа сред бедните и селяните. Някога горди с мрежовата си структура без лидер, либералите в крайна сметка приеха бившия ядрен инспектор на ООН Мохамед ел Барадеи за свое лице. Това бе катастрофален избор: арогантният, суетен и чувстващ се по-удобно във виенските салони, отколкото в бедните квартали на Кайро, Ел Барадеи имаше едноцифрена подкрепа, когато се оттегли от президентската надпревара миналата година.

Без собствен кандидат либералите бяха принудени на втория тур да избират между кандидат, подкрепян от военните, и Морси. Повечето предпочетоха Морси. Делегация от младежки лидери се срещна с кандидата на “Мюсюлманските братя” и изтръгна обещания в кабинета да бъдат включени светски министри, а новата конституция да се изготви с консенсус между светските и ислямистките партии.

Морси изпълни някои от обещанията си, но правителството му стана все по-капсулирано и нетолерантно в хода на борбата си срещу останалите от времето на Мубарак служители в бюрократичния апарат, полицията и съдебната система. Либерални журналисти ...

Свързани новини: