Шлепът се плъзгаше по сивата река. Пелени от мъгла се надигаха от повърхността на водата и покриваха бреговете, пречейки на бледата дневна светлина да стигне до тях. Котвата, която според правилника бе вдигната един час преди да се зазори, трябваше отново да бъде спусната във водата, тъй като мракът си оставаше все тъй непроницаем. Орлеан постепенно се отдалечаваше, а течението на придошлата Лоара бързо увличаше тежкия плавателен съд. Въпреки че палубата бе изложена на поривите на вятъра, на борда се усещаше натрапчивата миризма на риба и сол. Освен няколкото бъчви с вино от Ансени, на кораба имаше и значително количество солена треска. Два силуета се очертаваха върху предната му част. Единият беше на член от екипажа – с изопнати от напрежение черти той се взираше в мътната повърхно...