Чатъм Хаус: Бъдещето на световната индустрия през ХХІ век

Бурното развитие на световната индустрия и нейната глобална диверсификация съвпаднаха със златния век на световната икономика, който завърши през 2008 с краха на банка "Лемън Брадърс". Експертите на Чатъм Хаус – най-големият британски аналитичен център – съставиха своя прогноза за основните отрасли на световната индустрия през следващите няколко десетилетия.

Преди 150 години, през ХІХ век, центърът на индустриалното производство се премести от Китай във Великобритания. През последните 25 години всичко се върна на своите места: индустриалното производство се върна в развиващите се страни. През това време се появиха нови отрасли на промишлеността: пробив беше осъществен в биотехнологиите, информационните технологии и в други направления.
Бурното развитие на световната промишленост и нейната глобална диверсификация съвпадна със златния век на световна икономика, който завърши през 2008 с краха на "Лемън Брадърс". Чатъм Хаус анализира резултатите от развитието на световната промишленост и подготви прогноза за следващите няколко десетилетия, съобщава "Финмаркет".

Четири тенденции на световната промишленост: производството се усложнява и се премества в развиващите се страни

Делът на индустрията става все по-малък. Нейният дял се съкращава в световния БВП вече няколко години поред. Секторът на услугите в развитите страни има все по-голям дял. Но делът на промишлеността е намалял в Африка и Латинска Америка.
В Азия той е постоянен. Но тази стабилност е илюзорна: в Япония той се е понижил, а в Китай – нараснал. А в Индия и Южна Корея е останал почти без промяна.
Във всички страни по света е нараснал дела на услугите в БВП, което значително е увеличило темповете на растеж. Делът на селското стопанство също се е свил.
Делът на промишлеността в БВП е започнал да расте едва след приключването на глобалната криза. Тогава в развитите страни започнаха дебати за съкращаването на финансовия сектор и новата индустриална политика.
Производството бяга в развиващите се страни. Преди 15 години на развиващите се страни се падаше едва 20% от добавената стойност в индустрията, днес – вече една трета. При това индустрията в развиващия се свят продължава да расте.
Китай се превърна в истинска звезда: през 2000 той беше най-големият производител в три отрасъла – тютюнев, текстилен и производството на кожени изделия. 10 години по-късно Китай се превърна в лидер в производството на дрехи, пластмасови и гумени изделия, металургия, електрическо оборудване и машини. През 2011 той изпревари САЩ като промишлен производител номер едно в света.
Индустрията се усложнява все повече. Още една важна тенденция е нахлуването на промишлените технологии в новите отрасли, като IT. Тази тенденция е особено забележима в развитите страни, където на практика не са останали заводи за производство на обувки или дрехи.
В развиващите се страни растяха всички отрасли на производството: текстилно, металообработване и оборудване, медицинска техника. Всички тези стоки се произвеждаха както за вътрешно ползване, така и за износ.
Светът зависи от ТНК. През този нарасна значението на транснационалните корпорации. До голяма степен заради техните инвестиции в развиващите се страни. С помощта на тези инвестиции имаше движение не само капитала като такъв, но и на технологиите и начините за правене на бизнес. Все повече транснационални корпорации се появяват в развиващите се страни.

Търсенето променя индустрията: старото и богато население на земята иска съвсем други стоки

Растежът на промишлеността в един или друг регион, на първо място зависи от вътрешното търсене. Към 2020, според оценките на ООН, най-бързо ще расте населението на най-малко развитите страни по света.
Процесът на застаряване на населението също ще повлияе върху потреблението: това се случва навсякъде, но с различна скорост и с различен старт. Освен това върху потреблението влияе и съкращаването на числеността на домакинствата и урбанизацията.
Растежът на доходите на глава от населението в развиващите се страни ще расте по-бързо, отколкото в развитите. Към 2020 именно на развиващите се страни ще се падат 3І4 от растежа на покупателната способност в света. Делът на Китай и Индия в този растеж ще бъде 43%.
Еластичността на търсенето по доходи също ще се промени в зависимост от сектора и нивото на развитие на страните: когато нивото на доходи е ниско, техният ръст води до ръст на потреблението на стоки от първа необходимост – храна, дрехи и др. С постепенното нарастване на доходите все по-често се купуват по-скъпи стоки като битова техника. Именно по тази причина тяхното производство расте.
В света стремително расте средната класа: през следващите осем години в страните ще нараснат групите население с доходи от 5 до 10 хиляди долара и от 10 до 20 хиляди. През 2020 те ще бъдат с 650 милиона повече. Две трети от този ръст ще се падне на Индия и Китай. Новата средна класа ще харчи активно. Това ще доведе до ръст на търсенето на автомобили и самолети, тъй като хората по-често ще пътешестват.
В развитите страни след кризата хората ще харчат неохотно. Но все пак те ще трябва да увеличат разходите си за здравеопазване заради застаряването на населението.
Новите вкусове на потребителите също ще променят световната индустрия: жителите на развиващите се страни ще приемат западните ценности. Световните брандове ще формират търсенето на новите стоки. Примери вече могат да се намерят в Китай: там стремително расте консумацията на кафе и шоколад. В развиващите страни все по-голямо значение имат марките и модата.

Предлагането: всичко зависи от пазара на труда

Главният фактор на пазара на труда – това е наличието на работна сила. В този смисъл печелят развиващите се страни: именно там през следващите години ще расте възрастовата група на 15-59 годишните. В целия сват тази възрастова група ще се попълни с 450 милиона души, 120 милиона от тях ще живеят в Индия. В Китай техният дял няма да се промени.
Това вече удря по конкурентоспособността на Китай: заплатите по крайбрежието растат по-бързо от производителността на труда. От 2005 до 2010 средната заплата в Китай е растяла с 19% годишно срещу 5% в САЩ.
Това е свързано не само недостига на работна сила, но и с промяната на икономическия модел на Поднебесната: икономиката се движи в посока потребление и производство на по-сложна продукция. В резултат индустрията се премества във вътрешността на страната и в другите по-бедни страни, например, Виетнам, Индия, Бангладеш и Индонезия.
В развитите страни проблемите ще се запазят за определен период от време, защото банките и компаниите се страхуват да влагат пари, а правителствата не разполагат с тях. А развиващият се свят има достатъчно спестявания за инвестиции.
Освен това, върху бъдещето на индустрията влияе техническият прогрес: иновациите активно се наблюдават в компютърната сфера, биотехнологиите, генното инженерство. 3D принтерите обещават да променят лицето на световната индустрия. Всичко това може да доведе до появата на нови отрасли.
Много зависи и от политиката, която ще провеждат правителствата, например, в сферата на управлението на обменните курсове, стимулирането на износа, субсидии за инвестициите и други области.
Ярък пример за подобна политика е последната криза. Тогава правителствата похарчиха милиарди долара в подкрепа на банките и финансовата система. В САЩ администрацията подпомогна автомобилната индустрия.






















БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: