И хората със средна заплата у нас са застрашени от бедност

Над 20 на сто от семействата у нас или близо 1.6 млн. души живеят под границата на бедност с доход до 214 лева на човек. Заплашени от бедност обаче са и хората със средни доходи, показват данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, представени в петък. С минимална работна заплата от 310 лева на човек живеят 52% от домакинствата или 3.7 млн. души. Средната работна заплата е близо 610 лв. на месец, като според данните един работещ издържа средно двама безработни, което означава че работещите на средна или по-ниска заплата са застрашени да попаднат в рисковата зона и да се смятат за бедни.   Границата на бедност от 214 лева е определена на базата на потребителска кошница от 77 жизненоважни стоки и услуги за физическото оцеляване на човек. Според данните на КНСБ с доход до 560 лева на член от семейството са около 2.5 млн. души, а с над 560 лева - 965 000 души.   По данни на КНСБ около 25 на сто от всички наети са ниско платени работници. Работещите на минимална заплата са близо 200 000 души - 10 процента от всички заети. Най-много от тях са наети в административни и спомагателни дейности - 25 процента, а останалите - в строителството и в преработващата промишленост.   Според изчисленията на синдиката за да се издържа прилично член от четиричленно семейство трябва да разполага с 563 лева месечно или общо - 2254 лева за цялото домакинство. Тези средства са необходими за посрещането на разходите за храна, здравеопазване, образование и почивка спрямо средните стандарти за страната.   По размер на средна и минимална работна заплата България продължава да заема последно място в ЕС, като в същото време цените ускорено се адаптират към средните нива в Европа, сочи сравнителен анализ на синдиката.   "Данните показват приближаваща се рецесия. В следващите месеци държавата може да стигне до отрицателен растеж, затова минималната работна заплата трябва да се движи нагоре", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.   По данни на синдиката през второто тримесечие се наблюдава задържане на ценовите нива, като спрямо предходното тримесечие се отчита намаление от 0.5 процента, но на годишна база ръстът е от 3 процента.   По-ниския темп на нарастване на цените се дължи на намалението на цената на електроенергията от 1 април с до 6.5 процента и на природния газ с 4 процента, както и поради характерния сезонен спад в цените на някои хранителни стоки.   За последните четири години издръжката на живота е нараснала със 17,3 на сто, като по-силно е изразен ръстът при хранителните стоки - с над 20 процента, а при нехранителните - с 14.5 на сто.   През второто тримесечие цените на хранителните стоки са нараснали с 5 процента на годишна база, а спрямо предходното тримесечие са намалели с 0.9 процента. Намаление се наблюдава при цените на яйцата - с 9.4 процента. Незначително е намалението на цените на хляба и на зърнените храни - с 0.2 процента, но на годишна база е регистриран ръст от 3 на сто. При млякото и млечните продукти е регистрирано увеличение на цените с 1.2 процента, а при плодовете и плодовите консерви - с 12.6 процента.

Прочети цялата новина

Свързани новини: