Крайната цел за обединение на Северна и Южна Корея изглежда все по-далечна

Шейсет години след войната, която причини смъртта на милиони и уевковечи разделянето на полуострова на комунистически Север и капиталистически Юг, надеждата за обединение става все по-далечна в Южна Корея.

Двете държави, разделени през 1948 г., остават фактически в състояние на военен конфликт след примирието от 27 юли 1953 г., което сложи край на три години война, без обаче да увековечи мира.

И Северът, и Югът представят пред своето население обединението като крайна цел, предназначена да възстанови онази Корея, която е била обединена в течение на хиляди години.

Тази перспектива обаче е и повод за безпокойство в Южна Корея, една от най-развитите страни в света, поради предполагаемата й цена.

Някои се опасяват и от срещата между два народа, единият от които живее от десетилетия под властта на авторитарна династия, в изолирана страна, където информацията се свежда до официалната пропаганда, докато другият се радва от 1987 г. насам на съвременна демокрация, свободна преса и богат културен живот.

Младите поколения освен това са по-малко склонни да приемат “член на семейството”, когото не познават, докато възрастните, свидетели на бурното минало, си отиват, в повечето случаи без никога да видят близките си, останали от другата страна на последната граница от Студената война.

“Не бихме ли могли да останем разделени завинаги? Не искам да живея с бандит като Севера”, казва сериозно Грейс Чой, студентка в Сеул. “Даже ако обединението е неизбежно, искам да се случи след смъртта ми, да речем след 100 години”.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, всеки четвърти южнокореец подкрепя идеята за обединение на всяка цена, а 65 на сто - при условие да не се налага да плащат социалната и финансова цена.

Тя е трудно измерима в числа. Южнокорейското министерство на националното обединение, отговарящо за междукорейските отношения, е пресметнало, че ще са необходими 55 000 милиарда вона (37 милиарда евро) само за първата година, предимно за сметка на Сеул.

Родината на “Самсунг”, номер едно в света в производството на мобилни телефони, Южна Корея е четвъртата икономика в Азия. Нейният брутен вътрешен продукт е 40 пъти по-голям от този на Северна Корея.

Севернокорейската икономика е спъвана от международните санкции, съчетани с десетилетията безхаберие на комунистическия режим.

Според ООН близо 16 милиона от общо 24 милиона севернокорейци страдат от хронично недохранване.

Южнокорейците изпитват още по-малко съчувствие към Северна Корея, понеже обвиняват режима, че поддържа състояние на постоянно на напрежение на полуострова.

“Все повече млади южнокорейци се питат: Защо трябва да правим жертви, за да се обединим със страна, която не спира да заплашва да ни избие?”, отбелязва политологът Ким Те-хюн.

“За тях двете Кореи винаги са били разделени. Затова е важно да им помогнем да си представят мощта на обединената страна в икономически и политически план”, обяснява Ким.

Сеул организира информационни кампании за младите, на които се обяснява, че националното обединение е “инвестиция”, залог за по-добро бъдеще.

“Искаме да кажем на младите хора, родени след войната, че сегашното разделение не е толкова нормално, колкото изглежда”, заяви Пак Су-чжин, говорител на Министерството на националното обединение.

Обединението е предвидено от Конституцията и ще позволи, в дългосрочна перспектива, да се намалят драстично военните разходи. То ще се отрази благотворно на южнокорейската икономика, която остава прекалено зависима от износа си и от международната конюнктура.

Министерството тази година обяви последната седмица на май за “Седмица за просвещение за националното обединение”. Училищата, от началните до средните, бяха посещавани от висши държавни служители, включително самият министър, а учениците бяха изпращани на “пътувания на терена” в граничните зони.

Германски експерти бяха поканени на конференции, организирани в цялата страна, за да споделят опита си ...

Свързани новини: