Богородични Заговезни , Св. апли от 70-те, Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник

Богородични Заговезни

Богородични заговезни е празник, отбелязващ началото на Богородичният пост, който трае 2 седмици и приключва с един от най-големите християнски празници Успение на пресвета Богородица (Голяма Богородица) на 15 август.

Какво е Заговезни? – Така се нарича последният ден преди пости, в който може да се блажи – да се приема месна и млечна храна. Всъщност постът не е само въздържане от консумация на този тип храни от животински продукти, както е широко разпространено. Истинската цел на поста е изконната цел за доближаването на човекът до светеца – духовно усъвършенстване и пречистване. Затова по време на пост се въздържа от отрицателни мисли, чувства, обиди, действия.

Богородичният пост не е толкова строг, както е Великденския, например. Забранява консумирането на несни и млечни продукти и алкохол. На 6 август (Преображение Господне) се разрешава риба. През останалото време са позволени плодове, зеленчуци, варено жито, ядки, овесени ядки и постни ястия. Дните понеделник, сряда и петък на Богородичния пост са “сухи” – разрешават се само сурови плодове и зеленчуци, черен хляб, маслини и сушени плодове.
Дните вторник и четвъртък се разрешават варени ястия, приготвени без олио и зехтин.
В събота и неделя на Богородичния пост се разрешават варени ястия с малко олио и зехтин, както и малко червено вино.

 

Светите апостоли (от седемдесетте) Сила, Силуан, Крискент и другите с тях

Светият апостол Сила, когото старшите апостоли избрали за проповядване на Словото Божие, носел огромни трудове в благовестието на Христовото учение, отначало заедно със свети първовърховен апостол Павел, а след това без него.

Когато на Иерусалимския събор било съставено послание до Антиохийската църква за това, че не трябва да обрязват езичниците, приемащи светата Христова вяра, свети Сила бил изпратен там заедно с други заслужили мъже, както пише за това свети Лука в книгата “Деяния на светите апостоли”:

“Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята” (Деян. 15:22).

Като пристигнали в Антиохия, те събрали народа и предали посланието. Като го прочели, всички много се зарадвали на полученото наставление.

Иуда и Сила, които притежавали дар на пророчество, усърдно наставлявали вярващите, като ги утешавали и утвърждавали във вярата. Сила пожелал да остане в Антиохия, а Иуда се върнал в Иерусалим.

След това апостол Павел пожелал да тръгне на проповед в други страни и си избрал за спътник свети Сила. Препоръчани на Божията благодат от братята, те се отправили към Сирия и Киликия и пребъдвали там, като утвърждавали тамошните църкви. Като минавали през Дервия и Листра, те срещнали там Тимотей и заедно с него тръгнали към Македония.

Когато били във Филипи, изгонили от една слугиня дух, който предричал и докарвал голяма печалба на господарите й с врачуването си. Когато господарите й видели, че пропаднала надеждата за печалба, хванали Павел и Сила и ги повлекли към градоначалниците, като ги обвинявали, че бунтуват жителите на града. Събрал се много народ, а началниците, като смъкнали дрехите от Павел и Сила, заповядали да ги бият с палки. И като им наложили много удари, хвърлили ги в тъмница, като им стегнали нозете в клада.

Посред нощ, когато Павел и Сила се молели и славели Бога, станал голям трус, така че и тъмничните основи се поклатили, вратите се отворили сами и оковите на всички паднали. А тъмничният стражар, като се събудил и видял, че тъмничните врати са отворени, извадил меч и поискал да се убие, понеже мислел, че затворниците са избягали, но апостол Павел го удържал от самоубийство. Стражът с трепет припаднал пред Павел и Сила, а след това ги извел от тъмницата и ги приел в дома си, където умил раните им и се кръстил заедно с всичките си домашни.

Оттук светите апостоли Павел и Сила отишли в Амфипол, Аполония и Солен. Много от гърците и немалко благородни жени се присъединили към тях. А евреите от завист и непокорство подбудили някои лоши улични човеци, разбунтували народа против апостолите и искали да ги погубят. Братята веднага изпратили през нощта Павел и Сила в Берия, но и тук дошлите от Солун евреи подбудили народа срещу проповедниците на Божието Слово. Затова Павел си отишъл от приморските страни, а Сила и Тимотей останали там. Като заминали оттам след няколко дни, те намерили свети Павел в Коринт (Деян. 16-18 гл.). Тук свети Сила станал епископ. Като се потрудил достатъчно през живота си с проповед на Божието Слово и извършил някои знамения и чудеса, той заминал при Господа.

 

Свети апостол Силуан се трудил в проповед на словото Божие заедно с върховните апостоли Петър и Павел. И двамата споменават в писанията си за него. В първото си съборно пославие свети Петър пише така:

“Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля” (1Петр. 5:12).

Свети апостол Павел във второто си послание до Коринтяните също казва:

“Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей” (2Кор. 1:19).

Оттук е ясно, че свети Силуан се е трудил с всеки от върховните апостоли, като споделял трудовете и страданията им. В Солун той бил епископ, и като понесъл много скърби заради вярата, заминал завинаги при Христа, Който увенчава всеки подвиг.

 

За свети апостол Крискент споменава свети апостол Павел във второто послание до Тимотей, като казва: “Крискент – в Галатия” (2Тим. 4:10), тоест бил изпратен на проповед. Той бил епископ в Галатия, а след това проповядвал за Христа в Галия и поставил за епископ в град Виена своя ученик Захария. Отново се върнал в Галатия и загинал там мъченически по време на царуването на Траян (римски император – 98-117 г.).

 

За свети апостол Епенет апостол Павел споменава в посланието до Римляните: “Поздравете моя възлюбен Епенет, пръв повярвал в Христа” (Рим. 16:5). Епенет бил епископ в Картаген.

 

В същото послание до Римляните апостол Павел споменава и апостол Андроник:

“Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа”*.

* Рим. 16:7. В тълкуванието си на посланията на свети апостол Павел (2Кор. 1:19 и Сол. 1:1). Блажени Теодорит предполага, че споменаваният тук апостол Силуан е едно лице с апостол Сила. За това говори и фактът, че Сила не се споменава в посланията, докато той е бил един от най-ревностните сътрудници на светите апостоли, Силуан пък се споменава у апостолите в случаите, в които прилича на Сила. Западните тълкуватели (Визелер, Майер и други) считат Силуан, за когото говори апостол Петър в първото си послание (5:12), за Сила. Крискент според 6-а песен на канона в гръцкия миней проповядвал в Галия и бил архипастир на Кархидон. Според забележка на гръцките минеи той бил епископ на Нови Кархидон в Испания, съседна с Галия. В славянския миней вместо Кархидон пише Халкидон, а думите “в Галия” са заменени с “помазанием радования”. Бел.ред.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

Статията "Богородични Заговезни , Св. апли от 70-те, Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: