Гърция между САЩ и Германия

Напоследък американските официални представители, а също така и печатът и академиците-икономисти, все по-често повдигат въпроса за икономическата политика на Европа.

Те критикуват силните европейски страни и особено Германия за това, че държи на наложения от нея рестриктивен курс, засегнал най-вече най-слабата и презадлъжняла част от Южна Европа.

Същите дори казват, че страните от Юга се разпадат в социално отношение, че няма да издържат политически и накрая ще надделеят процеси, способни да разклатят кохезията и самото съществуване на еврозоната.

Пак те формулират по т ози начин аргумента за по-драстична намеса при решаване на дълговата криза и в този смисъл връщат отново въпроса за отписване на гръцкия дълг.

Европейците и в частност германците оспорват правотата на американските съждения и отстояват тезата, че силна еврозона с дефицити, дългове и неконкурентноспособни икономики няма място в днешния глобализиран свят.

И те обвързват помощта и всяко регулиране на дълговете с успеха на програмите за фискална стабилизация и с прилагането на комплексни реформи в икономическите структури на цяла Европа и особена на нейната периферия.

И тъй като Гърция се намира в центъра на вниманието, те изискват резултати и дисицплина първо от нея.

Някак така, Гърция за сетен път се намира в подценено положение в средата на един американско-германски конфликт, който очевидно има други отправни точки и други стремления, надхвърлящи нейните граници.

Американците смятат, че по метода на валутното финансиране до известна степен са се справили с кризата и изискват подобен подход да бъде приложен и от страна на Европа, така че да няма основания да бъде поставен под съмнение собственият им крехък напредък.

Европейците и германците от своя страна държат да се знае, че валутната политика е недостатъчна за управлението на кризата, оспорвайки същността на американския напредък. Във всеки случай разликата е голяма и тя отразява силния антагонизъм между едните и другите.

Въпросът, който възниква, е какво трябва да направи Гърция.

Дали страната да приеме американския избор да се превърне в острие на американското копие в Европа, претендирайки за незабавно отписване на дълговете, както впрочем настоява лидерът на гръцката опозиция Алекис Ципрас и страстно се застъпват бившите съветници на Папандреу, или да се придържа стриктно към суровия и труден европейски път, начертан от Меркел и Шойбле.

Преди да бъде направен опит да се даде отговор на този въпрос е нужно да се отбележи, че Гърция е близо до края на едни усърдни усилия за корекция на публичните финанси на страната и за реорганизиране на икономиката.

Тези усилия, които се полагат с толкова много саможертви от страна на гръцкия народ, не може да бъдат хвърлени на вятъра.

Фундаментална грешка би било, ако Гърция изостави тези усилия заради някакви съобръжения и страната отново потъне в период на голяма несигурност.

Това, което Гърция може да направи, е настойчиво да се придържа към усилията да покаже резултати, да подсили аргументите си и, разбира се, да използва американския натиск за смекчаване на тежестта от своите дългове.

Би било успех за Гърция, ако тя съумее да постигне финансова стабилност и едновременно с това да възвърне загубената си конкурентноспособност.

Само тогава тя би могла да претендира с по-голямо самочувствие за нова регулация на дълговете си, възползвайки се и от американския натиск върху германците. Иначе Гърция ще има съдбата на жабите във войната на биволите.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: