От София до “Света София” в Истанбул

в. Хюриет дейли нюз

Да бъдеш пътешественик, означава, че пътуваш много. Това може да звучи глупаво, но миналата неделя имах приятен разговор с двама холандски пътешественици и както си говорехме, изведнъж в главата ми изникна един въпрос. Каква е разликата между пътешественик, турист и пътуване? Не всеки, който пътува, е пътешественик. Бизнесмените и политиците например пътуват много и по тази причина не са пътешественици. Да си турист пак е нещо друго - те напускат мястото, където живеят, за да отидат на друго място, където да прекарат почивката си. След това идват пътешествениците.

Тези хора са активни. Те отиват на някое място, за да откриват, да научават и да виждат различни неща.

Те могат да прекарат една нощ тук, три там, но постоянно са на път. Те са нещо като модерни цигани. Не знаят какво ще им донесе утрото, освен едно - утре ще има нова изненада на друго място.

Не много често пиша за нечие чуждо пътуване, но тази седмица срещнах една двойка, която прави нещо, за което не съм чувал преди. Свен и Нишон - двама холандски туристи, правят пътешествие от София до “Света София” и споделят това пътуване с едно магаре.

Повечето хора, които чули за тяхното пътуване, ги посъветвали да не взимат магаре, а пони. Свен особено харесва идеята да вземат магаре. Те са сладки, силни и самомнителни. Едва в Турция обаче успели да намерят магаре. Трябвало да платят 300 евро, но това удвоило разстоянието, което можели да изминават на ден. По време на първата им отсечка (в България), те можели да изминават едва по 15 километра на ден.

Един от проблемите беше, че имаха твърде много багаж. Свен беше взел със себе си своята цигулка и за да я пази, я беше сложил в калъф. В резултат на това му се налагаше винаги да я носи, защото в раницата нямаше място за нея. Защо им е трябвало да взимат толкова много багаж, след като са пътешественици, а като такива, трябва да носят колкото се може по-лек багаж? Бяха си направили грешна сметка. Името на магарето им беше Джаки. Нишон и Свен смятали, че ще купят магаре в България и затова взели допълнителен багаж с тях. След като магарето се присъедини към тяхното пътуване, изведнъж разстоянието, което изминаваха за един ден, се удвои.

Та каква беше целта на пътуването, освен да вървят по новооткрития Султански път, започващ от Виена и свършващ в Истанбул? Първо, от практична гледна точка, не извървяват целия Султански път, а тръгват от София. По време на пътуването те се надяват да покажат някои предразсъдъци, които хората имат за ромите. За да влезе в контакт с хората, Свен носеше своята цигулка и малки традиционни холандски палачинки. Магарето им Джаки беше нещо като посредник за започване на диалога, а след това идваха палачинките и цигулката. Където и да видеха Джаки, хората ги посрещаха топло и с отворени обятия.

Дните минаваха, бавно те достигнаха Истанбул, а с това дойде и краят на тяхното пътуване. Не успяха да постигнат целта на тяхното пътуване - да съберат рецепти и да се сприятелят с ромите, но реализираха една своя мечта. Мечтата да бъдат като героите от книгите на Херман Хесе - да вървят и да срещат нови и нови хора, всеки път с различни изненади. Осъзнаха, че пътешестването не е лесно нещо и това да ...

Свързани новини: