Египет като предизвикателство за Барак Обама

Асошиейтед прес

Докато демократичните бунтове от Арабската пролет завладяваха Близкия изток, президентът Барак Обама реагираше на политическите сътресения, като изразяваше подкрепа за хората, настояващи да бъдат представени в управлението на страните си, но ограничи ролята на САЩ в подкрепа на тези усилия.

Философията на президента за ограничен ангажимент се сблъсква с вероятно най-трудното си изпитание в Египет, чийто първи демократично избран президент беше свален от военните, поддържащи дълбоки и дългогодишни връзки със САЩ.

Белият дом отказа да обяви свалянето на Мохамед Морси от власт за преврат - стъпка, която би принудила Обама да прекрати годишната помощ от 1,3 милиарда долара за Египет - дори след като подкрепяното от военните временно правителство допусна миналата седмица репресии, при които бяха убити над 600 души и ранени хиляди.

Нежеланието на Обама да прекрати американската помощ за египетските военни оставя Белия дом с малко средства за оказване на натиск и на практика свежда ролята на президента до страничен наблюдател, който прави силни изявления. Американската позиция предизвика и антиамерикански настроения в Египет - там поддръжниците на Морси обвиняват САЩ, че изневерява на собствените си демократични ценности, допускайки един избран от народа лидер да бъде отстранен от власт.

Обама твърди, че САЩ стоят зад египтяните в стремежа им към демократично управление, но казва, че Америка не може да определя бъдещето на Египет и няма да “вземе страната на никоя партия или политик”.

“Знам, че в Египет някои се изкушават да обвинят САЩ или Запада, или друг външен фактор, за допуснатите грешки”, заяви Обама в четвъртък в изявление в курорта Мартас Винярд в Масачузетс, където прекарва ваканцията си. “Бяхме обвинени от поддръжниците на Морси. Бяхме обвинени и от другата страна - че сме поддръжници на Морси”, отбеляза той.

“Този подход няма да помогне с нищо на египтяните да постигнат бъдещето, което заслужават”, добави Обама.

Стивън Кук, анализатор на въпросите на Близкия изток в Съвета по външни отношения, казва, че “раздвоеният” подход на Обама към Египет подкопава американската подкрепа за демокрацията в района.

“Идеята, че можем да влияем на траекторията на политиката, е смешна, но е погрешно да сме непоследователни в отстояването на собствените ни ценности в тази ситуация. Трябва да се придържаме твърдо към принципите на демокрацията и признаване върховенството на закона”, каза Кук.

При все това в отношенията си с Египет САЩ дълго време се принуждаваха да пренебрегват репресивната политика на режима в замяна на регионалната стабилност. В продължение на 30 години САЩ крепяха египетския авторитарен президент Хосни Мубарак отчасти, за да гарантират, че той ще поддържа мирното споразумение между Египет и Израел - единият от два такива договора в Арабския свят.

Обама обаче изостави Мубарак през 2011 г., когато милиони египтяни заляха улиците, за да настояват за края на управлението му. Мубарак накрая се оттегли, което направи възможни първите в Египет демократични избори и вдъхнови продемократичните протести в други страни в Близкия изток и Северна Африка.

САЩ бяха последователни в подкрепата си за народните бунтове, а в някои случаи настояваха авторитарните управници да се оттеглят от власт. В Либия САЩ заедно със съюзниците си в създадоха зона, забранена за полети, за да помогнат на опозиционните сили да свалят дългогодишния лидер Муамар Кадафи. В Сирия те наложиха икономически санкции и одобриха изпращането на леко оръжие за бунтовниците, борещи се срещу управлението на президента Башар Асад, макар това да не допринесе ...

Свързани новини: