Рефлексът на протеста

Протестите навлязоха в рискова фаза - участниците все по-често са принудени да защитават себе си, вместо да притискат правителството. Това е естествената реакция на хора, свикнали да водят диалог, смята Татяна Ваксберг. Щом те обвиняват в нещо, трябва да отговориш, а не да се правиш, че не чуваш обвинението - това е почтеното поведение. Проблемът е, че точно тази почтеност в комуникацията в момента се обръща срещу протеста, като го вкарва в капана на безбройните оправдания - от това, че не е организиран от сноби, до това, че не е платен. Всичко това може и да е уместно, но краде от безценното време, в което би могло да се обсъди нещо по-тревожно: как така за два месеца уличен натиск кабинетът успя само да утрои връзката си със съмнителния свят, вместо поне наужким да се опита да я замаже. Стихийният кадрови пожар Откакто за шеф на ДАНС беше назначен човек, с когото ДАНС би трябвало да се бори, имаше поне три други назначения, по-слабо прочули се заради по-дребния си мащаб, но извършени по същия модел. За заместник-министър на вътрешните работи беше измислен човек, когото министерството би трябвало да разследва, за областен управител беше посочен човек с криминално минало, а за началник на горско стопанство - просто секач на гори. Първото скандално назначение съвсем не остана последно Два месеца поред правителството обяснява как под натиска на обществото е готово да преосмисли тези свои назначения, щом будят толкова тревоги

Прочети цялата новина

Свързани новини: