Въпросите, които протестът поставя

Антоанета Цонева

Видимо всички играчи се стягат за избори – окрупняване на националистите, активиране на проекта “Бареков”, формиране на Реформаторски блок. Успоредно с това вървят опити за разцепление и отслабване на ГЕРБ и БСП. Видими са напреженията по всички линии на партийността. Всичко това е функция на протеста. Въпреки че той няма свой партиен проект и излъчено лидерство – партийният живот е усукан яко от натиска за промяна на ситуацията. 

Разговорът кога ще са изборите е важен, какви политически партньорства са възможни след тях и дали ще има реален отговор на очакването на протеста за противодействие на мафиотизираната държава. 

Има ключови въпроси, които протестната ситуация поставя в дневния ред: как се пречупва корпоративната стратегия на върхушката на ДПС и всяка друга партийна камарила, насочена към облагодетелстване на нейните клики и олигархията; каква вътрешно – партийна демокрация се изгражда, за да е невъзможно използването на приятелски кръгове, каквито сега има около Сергей Станишев и Моника Йосифова за подмяна на ангажиментите, с които се идва на власт; докога медийната империя на Делян Пеевски и банката на Цветан Василиев ще определят дължината на живот на всяко едно правителство – т.е. трябва да си представим, че след едни избори могат да бъдат решавани въпросите за:
1. Политическо представителство не на обръчите и олигархията, а на гражданите – тук въпросът е достатъчна ли е само промяна в Изборния кодекс, за да се излъчат хора, които имат гръбнак, след като партиите са толкова тежко зависими от олигархичните икономически кръгове; 
2. Реформиране на партиите, така че решенията в тях да не се вземат от приятелското обкръжение на лидера, а „подкрепата“ на автобуси да замества за пред камерите реалното влияние в политическия живот на страната – това как се случва, след като партийният живот традиционно е сведен до боричкането на отделни клики в рамките на партиите; 
3. Преустановяване на концентрацията на медийна собственост и прекъсване на зависимостта на всяка власт от благоразположението на медийни групи, поддържани от олигархията – тук и сега може да се оказва натиск да се прилагат правилата за изваждане на държавните пари от КТБ, за да се обезкървят медиите – бухалки . 

Трябва да има решения – как тези три тотално развращаващи средата компонента да бъдат елиминирани. 

Статуквото обаче разчита на създаването на коалиции след изборите и затова е тази мобилизация по терена. Правят се инженерни проекти, които да служат за байпас на двете най – големи партии ГЕРБ и БСП. Точно затова липсва ентусиазъм и енергия да се предложат решения на трите точки.

Затова управляващите твърдят, че от избори няма нужда защото щяло да е същото – така те всъщност казват – отказваме се от всякакви усилия да решаваме проблема с мафиотизацията на политическия живот, защото представляваме нейна функция. 

Срещу това стои настояването на протеста, че такъв процес трябва да започне и затова трябва да се отиде на избори сега, за да се прекъсне и демонтира рязко настоящата ситуация, в която правителството се явява подизпълнител на олигархията. Оставката е санкция за липсата на воля и поставянето на управлението в зависимост от олигархичната примка – какво друго е искането на Станишев парламентарната групата да гласува кандидатурата на Пеевски – иначе правителството пада, ако не безпомощно признание за наличието на кукловоди, дърпащи конците на властта. 

За да има шанс да се поведе такава битка трябва да има личности с кауза, интегритет и енергия, които да съответстват на пулса на протеста. Тези хора трябва да създадат свои последователи и поддръжници. Засега такива макар и неубедителни заявки има от лицата на Реформаторския блок, но там все още няма единни послания, ясно лидерство и категорично свързване с протеста и неговите очаквания. Много повече усилия са необходими, за да се изгради такъв проект, който да даде на хората усещане за промяна и убеждение, че тази реформистка платформа може да бъде повече от сбор от партии, които искат да влязат в парламента. За да има основание за търсене на такова доверие трябва да се разтовари платформата на реформаторите от багажа на свързаните с прехода лидери и да се формира субект, който наистина да може да стои стабилно – обърнат автентично към исканията на протеста, а не към тежката механиката на своето конструиране. Необходима е нова генерация политици, с нов ангажимент и свободна от зависимости воля за дълбока промяна – болезнена и истински реформистка – тежка и продължителна, но срещаща доверието на хората, които днес скандират по улиците: “Мафията вън!”. 

Тогава може да няма нужда от тежките компромиси на коалициите. Проект, насочен фронтално срещу криминализирането на политически живот може да спечели необходимата подкрепа, за да поеме управлението на страната, а не да служи за патерица на статуквото. 

Създаването на такъв проект е голямата задача. Този протест иска това – радикална промяна, радикален разказ, радикално скъсване с уюта на политическата кочина, която е в захвата на мафията. 

Протестът продължава, енергия има, нужно е разумно, почтено и отдадено на каузата му политическо действие, за да се реализира промяната.

Статията "Въпросите, които протестът поставя" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: