Крушението на театрите

Колкото и да казва Булгаков, че ръкописите не изгарят, май не е точно така. Или поне в България, където изгаря културата, а не онова, което я убива. И изгаря в най-буквалния смисъл на думата, а не метафорично.   Последната жертва е Пловдивският театър, чиято сцена изгоря в средата на седмицата. Сега въпросът е дали и доколко сградата ще повтори съдбата на други пожари, в които по-унищожителни бяха не пламъците, а административната тишина след тях, която се проточи с години. Травма номер едно и до днес си остава Софийският цирк - сграда, изгоряла за 18 минути, която и до днес не е възстановена. Този пожар е от 1983 г. Комунистическите власти бяха нееднократно обвинявани в това, че са изоставили цирковото изкуство, като не са позволили да се издигне нова сграда за него, но след 1989 обвинението отпадна. Тогава се разбра, че проблемът с необходимостта от това или друго изкуство не е точно политически, както изглеждаше, а малко по-мащабен. И много по-дълго преодоляем. Те не носят бързо пари Съвсем доскоро изглеждаше, че Старозагорската опера и театърът в Русе могат да повторят нерадостната съдба на цирка, но опасенията се оправдаха само частично. Операта беше възстановена 20 години след пожара в нея, а Русенският театър отвори врати четвърт век след като беше затворен за ремонт, изоставен и опожарен. И в двата случая травмите бяха умножени по две заради цялостното отношение на властите към изчезването на културни институции

Прочети цялата новина

Свързани новини: