Проблемът на Индия е износът, а не рупията

Блумбърг

Проблемът на Индия не е девалвацията на рупията, а слабият износ. Крал Кнут Велики се справи лесно. Индийският министър на финансите Паланяпан Чидамбарам се бори с валутните пазари от два месеца, като се опитва да спре обезценяването на индийската рупия от 55 за долар през май до 65 тази седмица. Той установи, че да владееш валутните пазари е още по-трудно от това да владееш океанските вълни.

Чидамбарам трябва да спре да опитва. По-слабата рупия сама по себе си не е нещо страшно. Вместо да подкрепя трескаво националната валута, индийският финансов министър трябва да вземе на мушка структурните проблеми в икономиката, заради които и местните, и чуждестранните инвеститори загубиха вяра в някога бляскавата индийска история. Обезценяването на рупията е политическо, а не икономическо бедствие. Девалвацията оскъпява вноса и повишава инфлацията в навечерието на следващите парламентарни избори, до които остават само осем месеца.

В опит да подкрепи рупията, правителството увеличи вносните мита върху златото и трайните потребителски стоки и повиши краткосрочните лихви, за да обуздае валутните спекулации. Това, което е лошо за изборните перспективи, обаче може да е добро за една икономика с дефицит по текущата сметка, достигащ 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). По-евтината рупия ще насърчи износа и ще обезкуражи вноса. Инфлацията ще подкопае част от тези несъмнени преимущества. В действителност обезценяването на рупията от 45 до 60 за долар между 2011 и юни 2013 година изобщо не увеличи износа: предимствата бяха неутрализирани от високата инфлация и отвратителния бизнес климат. Износът обаче нарасна с 12% през юли, което навежда на мисълта, че националната валута най накрая може да е поевтиняла достатъчно.

 Задушен още в зародиш растеж на износа

Опасността сега е, че затрудненото положение, в което е изпаднала индийската икономика, ще задуши всяка наченка на бум на износа още в зародиш. Растежът на БВП се забави до 5% миналата година, след като препускаше с 8,5% в продължение на едно десетилетие. Промишлеността, а и износът, преди да отчете леко повишение в последно време, изпаднаха в застой. Инфлацията е висока. Дефицитът по текущата сметка е почти два пъти над нивото, което според централната банка е устойчиво. Преди година рейтинговите агенции заплашиха да понижат кредитния рейтинг на Индия до спекулативно равнище. Чидамбарам бе извикан обратно в министерството на финансите, за да предотврати изпълнението на тази присъда. Той намали фискалния дефицит от 5,8% на 4,9% от БВП и обеща по-нататъшно съкращение тази година. Чидамбарам започна реформи, сред които е либерализирането на достъпа до индийския пазар за гиганти в сферата на търговията на дребно като Wal-Mart Stores.

Надеждата бе, че фискалната дисциплина, гарнирана с реформи, ще съживи апетита на инвеститорите и ще предизвика икономически подем преди изборите. Всичко вървеше по план до май: инфлацията спадна, лихвите бяха понижени на три пъти и в страната се вляха 20 милиарда долара чуждестранни инвестиции. След като обаче председателят на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Бен Бърнанке обяви, че скоро ще започне да намалява обема на програмата за количествено облекчаване, което доведе до покачване на лихвите, милиарди долари изтекоха от нововъзникващите пазарни икономики към САЩ, в търсене на по-висока доходност. Валутите на всички страни с нововъзникващи икономики, включително индийската, изпаднаха в колапс.

Служители на индийското министерство на финансите твърдят, че курс от 65 рупии за долар е неоправдан, явен случай на преминаване на граници. Те са забравили две максими на Джон Мейнард Кейнс. Едната гласи, че хората най-накрая ...

Свързани новини: