Ще спрат ли крилатите ракети касапницата в Сирия?

Президентът Барак Обама може би е имал желание да измести фокуса на външната политика на САЩ от Близкия изток. Самият Близък изток обаче имаше други идеи, пише “Вашингтон пост”.

Още преди последните съобщения, че сирийското правителство използва химически оръжия срещу собствения си народ, смяната на властта от военните в Египет, последвала неправдите на кабинета на “Мюсюлманските братя”, разби надеждите на администрацията в САЩ за постепенно движение към по-демократично управление, пояснява вестникът.

Сега вече собствената недвусмислена “червена линия” на Обама срещу употребата на химически оръжия от режима и неговите изявления, че диктаторът Башар Асад трябва да бъде прогонен, не му оставят особен избор, освен да предприеме военни действия. Това е решението, набелязано от Обама, колкото и да му е било неприятно да се намесва в сирийската гражданска война. Той вече няма възможност да стои настрана, заключава “Вашингтон пост”.

Независимо от раздухваните закани и ускорените военни приготовления Обама тепърва предстои да осигури убедителни юридически и стратегически аргументи в полза на военна акция срещу Сирия, отбелязва “Ню Йорк таймс”. Очаква се тя да стане един вид международен отговор на химическата атака, убила миналата седмица стотици цивилни. Затова Обама ще трябва да обясни как всъщност този отговор ще предотврати използването на химически оръжия занапред, пише изданието.

“В Сирия нещата ще се объркат, каквото и да направим. Най-подходящото време да се намесим, като подкрепим умерените бунтовници бързо да приключат войната, изглежда вече е отминало”, посочва авторът на коментар в същия всекидневник.

“Ако обаче предстоящият сблъсък ни дава шанс да сторим нещо повече, за да въоръжим някои бунтовнически групи или да ги снабдим с разузнавателни данни, все ще има полза - стига да работи за бъдещо уреждане чрез преговори”, добавя наблюдателят на “Ню Йорк таймс”.

“Как ще спрат крилатите ракети касапницата в Сирия? Попитайте Бил Клинтън”, пише “Вашингтон таймс”.

След разкритията за иракски заговор за убийството на бившия президент на САЩ Джордж Буш старши през 1993 г., Клинтън заповяда Багдад да бъде атакуван с 23 крилати ракети. Саддам Хюсеин обаче продължи още цяло десетилетие атаките срещу съседни страни и срещу собствения си народ. Заплахата с дъжд от крилати ракети не успя и да предотврати терористичните нападения, извършвани от радикални ислямисти, посочва вестникът.

“Вашингтон таймс” припомня в тази връзка разпоредените от Клинтън ракетни атаки в Афганистан и Судан през 1998 г., когато атентатори самоубийци взривиха посолствата на САЩ в Кения и Танзания. Изстреляните над 75 крилати ракети не възпряха Ал Каида две години по-късно да убие 17 моряци и да рани още 39 при самоубийствен атентат срещу американския военен кораб “Коул”, припомня изданието.

Още по темата: Кланета между общностите без Башар Асад?

Какво е съотношението между ползи и рискове? Този въпрос си задават всички висши политици и военни, преди да започнат военна интервенция в Сирия, пише френският в. “Фигаро”.

Генералните щабове и правителствата в Париж, Лондон и Вашингтон изследват под лупа евентуалните последици от подготвяната операция, изтъква изданието, сочейки на първо място опасността от ответни удари на сирийския режим, иранците или на шиитските им съюзници в региона - ливанското движение Хизбула.

Иран може би ще се изкуши да подложи на изпитание решимостта на САЩ и уверенията им, че ще действат с всички средства срещу военната ядрена програма на Техеран. Някои се боят и от репресии срещу силите на ООН в Ливан, други - от ракетни атаки срещу Израел или от ...

Свързани новини: