Кой е майор Томпсън и какво научи за смъртта му неговият брат проф. Томпсън

На 4 юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, са осъдени набързо от импровизиран съд в с. Литаково и екзекутирани. Свидетели разказват, че до последния си миг те се държат геройски и загиват с партизанския лозунг на уста “Смърт на фашизма!” След войната капитан Томпсън е удостоен посмъртно със званието майор.

Кой в действителност уби майор Томпсън? В продължение на десетилетия обстоятелствата около смъртта му не дават покой на по-малкия брат на Франк – Едуард Томпсън.

Фактът, че Франк е бил екзекутиран от български наказателен взвод не разкрива цялата истина. Според законите на войната той трябвало да бъде третиран като военнопленник, доколкото България и Великобритания са в състояние на война от 1941 г.

По време на първото си посещение в България през 1947 г. Едуард Томпсън се запознава на място с обстановката, разпитва очевидци, бойни другари на Франк. По-късно продължава изследователските си дирения в архивните масиви на Форийн офис, на Военното министерство, на британските специални служби.

За негово неудовлетворение, много от фондовете, отнасящи се до специалните британски операции на Балканите, са основно прочистени. Документите, които намира все пак, му дават възможност да интерпретира случая през призмата на големите интелектуални и политически въпроси на своето време, някои от които навеждат на извод за ранно начало на “студената война”.

През 1981 г. проф. Томпсън представя своите бележки пред студенти и преподаватели от Станфордския университет, издадени след смъртта му в монографията “Отвъд границата: България 1944 г. – политиката на една провалена мисия”.

Проф. Томпсън акцентира не толкова върху фактите и официалното им тълкуване, колкото върху обстоятелствата “колко чувствителни доказателства са били унищожени, как се произвеждат митове, как историческият анекдот става код на идеологията, как причини, свързани с държавната политика, вечно са във война с историческото познание”.(1)

Мисията на Франк Томпсън съвпада с настъпилите радикални промени по бойните полета на Втората световна война. След битката при Курск става очевиден крахът на Хитлеровия Вермахт. Вече няма съществени прегради пред победния ход на Червената армия. През 1943 г. фашистка Италия капитулира пред офанзивата на съюзниците. Капитулира и италианският корпус на Балканите. Значителна част от италианското оръжие попада в ръцете на югославските и албанските партизани.

Антинацистката съпротива получава ново развитие. Партизанските части са в състояние да ангажират все по-голям брой германски дивизии. В Лондон оценяват трезво новосъздадената обстановка. Решението е за дезавуиране на Дража Михайлович и за решителен обрат в подкрепа на партизаните.

През декември 1943 г. в Техеран, Чърчил, Рузвелт и Сталин се договарят българската съпротива да се подпомага от англичаните. Междувременно британска мисия под командването на майор Дейвис е спусната в Албания. След сериозни премеждия в продължение на три месеца тя успява да се добере до Църна трава, където на 4 януари 1944 г. се среща с представители на Главния щаб на българските партизани. Това са Владо Тричков и Делчо Симов.

Преговорите са продължителни и детайлни. След няколко неуспешни опита, през нощта на 25 януари 1944 г., английски самолети успяват да хвърлят оръжие и продоволствия в района на Добро поле. Същата нощ се спуска и втора английска мисия, начело с капитан Франк Томпсън.

В докладите си до SOE b в в Кайро Томпсън съобщава за подготовката на партизанска офанзива в района на Кюстендил. Целта е да се отвоюва свободна територия, което да принуди българските окупационни сили да се оттеглят от Сърбия. Франк изтъква, че в България все още няма свободна територия, макар в някои райони на Средна гора и Трънско “по-голямата част ...

Свързани новини: