ТОЙ – тъй като не може да има никакво съмнение относно пола му, въпреки че модата на времето несъмнено го прикриваше отчасти – в момента тъкмо замахваше срещу главата на мавър, окачена на една от подпокривните греди. Тя имаше цвят на стара футболна топка и горе-долу същата форма, с изключение на хлътналите страни и един-два кичура твърда, суха коса, досущ като власите на кокосовия орех. Бащата на Орландо, или може би неговият дядо, я беше свалил от раменете на грамаден езичник, който го изненадал под лунните лъчи, като изскочил ненадейно насред равните варварски полета на Африка; и сега тя се поклащаше леко, но непрестанно на слабия ветрец, който не спираше да духа в таванските стаи на гигантската къща на господаря, който го беше заклал. Дедите на Орландо бяха препускали в пол...