Сирия влезе в дневния ред на Г-20, но не се очаква съгласие

Руският президент Владимир Путин вкара ситуация в Сирия в дневния ред на двудневната среща на лидерите на Г-20 край Санкт-Петербург , която започна в четвъртък. Темата ще бъде обсъдена на работна вечеря, но не се очаква да се стигне до съгласие в международната общност. Путин, който е поддръжник на Башар Асад и не приема намерението на САЩ за удари в Сирия, каза, че прави това предложение, след като някои от лидерите са поискали да се обсъждат спешни въпроси, свързани с международната политика. Германският канцлер Ангела Меркел от своя страна изрази съмнение, че лидерите на Г-20 ще могат да се споразумеят какво да се предприеме относно сирийската гражданска война. Тя посочи, че съмненията й са породени от факта, че между лидерите от Г-20 има разногласия кой е отговорен за нападението с химическо оръжие край Дамаск на 21 август. Путин не приема доказателствата на САЩ, че силите на сирийския президент Башар Асад са отговорни за химическата атака миналия месец. Руският президент посрещна с ръкостискане и усмивка американския си колега Обама в Санкт Петербург, като размениха няколко думи, съобщиха световните агенции. "Очаквам пространен разговор за ситуацията в Сирия и общото ни признание, че използването на химическо оръжие в Сирия не само е трагедия, но е и нарушение на международното право, на което трябва да се реагира", каза Обама пред репортери. САЩ: Военният удар няма да е символичен Обама остава твърд в намерението си за военен удар, но изчаква въпросът да бъде обсъден и от Конгреса. Той е близо да получи "зелена светлина", след като силно разделената комисия по външни работи на американския Сенат гласува ограничени пълномощия на държавния глава за употреба на сила срещу Сирия. Планираният военен удар от САЩ срещу Сирия заради употреба на химически оръжия няма да е само символичен и значително ще намали военната мощ на президента Башар ал Асад, заяви американският министър на отбраната на САЩ Чък Хейгъл. По думите му президентът Барак Обама е казал, че това няма да е само символичен, а ще е "значителен" удар, който фактически ще намали възможностите на Асад. Председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Мартин Демпси от своя страна съобщи, че военното командване продължава да уточнява списъка с военните обекти в Сирия, по които може да се нанесе удар, ако президентът издаде такава заповед. В подкрепа на резолюцията гласуваха седем сенатори демократи и трима републиканци. Против бяха петима републиканци и двама демократи. Според Държавния департамент Русия не възнамерява да влиза във война заради Сирия Русия остро се противопоставя на плановете на САЩ за военна намеса и предупреди Запада да внимава с едностранна акция. Държавният секретар Джон Кери коментира, че колегата му Сергей Лавров и президентът Владимир Путин са дали ясно да се разбере в разговори, че "Сирия не се издига до това ниво на конфликт". Русия е важен доставчик на оръжия на правителството на Башар Асад. През юни тя заяви, че е разположила 16 бойни кораба в Средиземно море, което е първото й постоянно военноморско дислоциране там от края на СССР. Миналата седмица Москва обяви, че изпраща два бойни кораба в източната част на Средиземно море на редовна ротация. "Корабите им стоят настрана. Те не представляват заплаха и не мисля, че такова нещо би се случило", заяви Кери, вероятно имайки предвид възможността за руски ответен удар на евентуални военни действия на САЩ срещу Сирия. Комисията по външни работи на Сената подкрепи военните действия срещу Сирия след изслушвания, продължили два дни. Това обаче стана, след като беше променен текстът на резолюцията, така че да се подчертае целта за подсилване на сирийските бунтовници и отслабване на режима в Дамаск, отбелязва вестник "Вашингтон пост". Предложението трябва да бъде гласувано в Сената през следващата седмица и ще позволи употребата на сила в Сирия за срок от 60 дни, който може да бъде удължен с още 30 дни. Тази мярка трябва да бъде одобрена също така от Камарата на представителите на САЩ. Гласуването в комисията беше първата официална проверка на настроенията в Конгреса по отношение на евентуален военен удар срещу Сирия и показа с колко деликатна задача се е захванал Обама, като е избрал да търси одобрението на Конгреса, коментира в. "Уолстрийт джърнъл". Президентът и неговите съюзници ще трябва да балансират между притесненията на конгресмените, които се тревожат, че САЩ ще се въвлекат твърде много в Сирия, и загрижеността на "ястребите", които се опасяват, че с изолирани атаки няма да се постигне достатъчно. В същото време Пентагонът се подготви да разположи по-голяма огнева мощ, за да бъдат достигнати променящите се военни цели. Разработваните ревизирани варианти, които отразяват притесненията на Пентагона, че сирийският президент Башар Асад е разпръснал бойната си техника и въоръжение, включват използване на бомбардировачи като допълнение към четирите ескадрени миноносци, снабдени с ракети и разположени в източната част на Средиземно море.

Прочети цялата новина

Свързани новини: