Да държиш страната си като заложник

сп. Либерален преглед

Гласувайте ме вън от затвора, или ще повлека страната заедно със себе си. Това, по същество, е посланието, което Силвио Берлускони – четири пъти министър-председател, собственик на трите главни комерсиални телевизионни канала в страната и многократен обвиняем по множество криминални дела – току-що изпрати до италианското правителство. Едно послание, което най-после изяснява нещата, които в момента се намират под въпрос в Италия: дали това е модерна държава, където властва върховенството на закона или собственост на един институционализиран разбойник? В момента не може да се каже коя визия ще спечели в края на краищата.

След дузина съдебни процеси, много от които преминаха и през трите нива на италианското правораздаване (първоначален процес, обжалване, обратно обжалване), след като въведе специални закони, за да направи ненаказуеми собствените си престъпления или използваше забавящи тактики, така че процесите да бъдат в края на краищата прекратени, тъй като престъпленията, разглеждани в тях, губят давност с времето, или приемайки по-дребни присъди, за да бъде оправдан за по-големи – Берлускони най-после получи окончателна и неподлежаща на обжалване криминална присъда на най-високо ниво, за данъчни измами в обем на около 7 милиона евро и за създаването на фонд за подкупи от около 260 милиона.

Осъден на четири години затвор, той се възползва от едно помилване, целящо да опразни препълнените затвори, чрез което присъдата му се намалява до една година – и това въпреки факта, че, бидейки на повече от седемдесет години, той има право да отслужи присъдата си в някое от множеството си луксозни жилища. Но като избран член на сената той притежава имунитет срещу арест и не може да бъде принуден да влезе в затвора докато сенатът не одобри изключването му – нещо, което може да се случи през септември. Сега Берлускони заявява ясно, че ако това гласуване се изправи срещу него, той ще повлече със себе си цялата къща.

Че Берлускони наистина може да причини катастрофа е очевидно. Той ръководи, а в някакъв смисъл и притежава, една от двете големи партии в сегашното коалиционно правителство, което се бори да проведе важни реформи, за да се спре драматичния спад на италианската икономика и най-после да се внуши някакво доверие на чуждите инвеститори. Ако Берлускони изтегли партията си от коалицията, както заплашва, то изглежда малко вероятно, че ще може да се формира друго правителство при настоящия разпокъсан парламент. Това би означавало нови избори, основаващи се на един избирателен закон (въведен от самия Берлускони през 2005), който почти сигурно гарантира създаването на нов разпокъсан парламент. Голямото безпокойство е, че един такъв резултат ще парализира страната, като доведе Италия право там, където тя се намираше допреди две години, когато натискът от страна на финансовите пазари изглеждаше достатъчно мощен, за да я принуди да търси спасение от банкрут чрез заеми от ЕС или да разглежда незабавно напускане на Еврозоната. В момента около 40 процента от младите хора в страната са безработни, докато промишленото производство е с 26 процента под нивото от 2007 година.

Ако Никсън беше отказал да приеме снемането си от поста и беше се опитал по някакъв начин да стиска властта, той щеше да бъде махнат безцеремонно. Същото важи и за всеки лидер на някоя от основните европейски демокрации. Повечето от тях биха подали оставка при първия признак за сериозно криминално обвинение срещу тях, осъзнавайки, че партиите им не биха поддържали някой, който уврежда каузата им. Истински обезпокоителният аспект на сегашната ситуация в Италия е не толкова безсрамието на Берлускони, колкото фактът, че изнудването, което той прилага, е възможно и вероятно, че той притежава такъв пълен контрол ...

Свързани новини: