Захари Карабашлиев: ТИМ, БКП или кои три букви са неудобни днес?

Проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт

В навечерието на 9 септември се сещам следното, пише на страницата си писателят Захари Карабашлиев:

Преди около 6 месеца в интервю, което дадох за един от най-четените ежедневници, между многото неща, за които говорихме, споменах за отвратителните решения около Алея 1-ва и Морската градина на град Варна, за моралната ерозия на този чудесен град, както и на държавата ни. Говорих за нуждата от гражданска позиция, гражданско неподчинение, съпротива и т.н. Когато излезе броя видях, че всяко споменаване на групировката ТИМ бе “редактирано” (т.е. премахнато). Не можех да повярвам, че 24 години след падането на три букви, срещу които нищо критично не можеше да се пише (БКП), аз имах проблеми с други три - ТИМ.

Закачих пълния текст на личния си блог тогава.

И сега, едно правителство по-късно и след много дни протести, се питам къде сме? Как това е променило медиите? Ако отношението им към въпросните 3 букви е вече различно, кои други букви ще са неудобни?
Б.р. - Следва част от цензурираното във в. “24 часа” интервю.

- От кого трябва да тръгне промяната?

- Не ми е работа да давам оценки за каквото и да е или да ръся мозък. Но мисля, че събитията от последните няколко дни са естествен резултат от поредица неестествени за едно цивилизовано общество процеси. Берем грозните плодове на това, което всички ние оставихме да се случва в последните двайсет години. И проблемите не са в корумпираните политици, а в корумпираните ни представи за морал, закон и власт. Всеки средностатистически политик е по default предразположен да мишкува. Работа на всички нас беше да сме бдителни. Не бяхме. Не знаехме как. А и все имаше нещо по-важно да правим. Освен това “политика” се превърна в мръсна дума – в наши дни всяка една изявена гражданска позиция се интерпретира като политиканстване. Докато навсякъде в свободния свят интелектуалци, творци, артисти, предприемачи са се изправяли и вземали позиция в конкретния политически дискурс (Ноам Чомски, Уорън Бъфет, Боно, Шон Пен, Норман Мейлър, Гор Видал, Орхан Памук, Гюнтер Грас, и т.н.) у нас хората на словото, с много малки изключения, са политически нерелевантни. Навремето комунистите трябваше да се справят първо с интелектуалците си – да ги спечелят на своя страна или да ги натикат по лагери и прогонят. В наши дни това не е необходимо – те са се самомаргинализирали. А политиката е отговорна работа, не бива да я оставяме току-така в ръцете на политици.

- Как се отнасяте към проблемите със застрояването на Иракли и Корал, с обезлесяването на горите заради строежите на нови ски писти? Варненската Морска градина също е казус отдавна.

- Иракли, Корал, без това късата ни ивица море, планините, сечта из горите, бетоните… Извършиха се престъпления срещу природата ни, извършва се национално предателство. Имаме нужда от съпротива. Боли ме ужасно за Морската градина на Варна и за неизбежно свързания с нея проект “Алея Първа”, затова ще нахвърлям няколко думи за моя град, в чиито проблеми съвсем точно рефлектират тези на държавата ни. Преди няколко дни бях във Варна и излязохме да се разходим с приятели покрай морето. Беше един от онези топли, слънчеви зимни дни, чудесно беше.

Но “Алеята” в северната си част просто НЕ Е за пешеходци, нито за велосипедисти, нито за семейства с деца и детски колички. Това е просто лошо асфалтирана тясна улица, по която се движат автомобили. Тротоари липсват, няма колоездачна пътека, на всичко отгоре асфалтът вече поддава на ...

Свързани новини: