Защо има осъдени политици в Румъния

в. Ромъния либера

Осъждането на (почетния председател и основател на участващата в управляващата коалиция Консервативна партия - бел. ред.) Дан Войкулеску (на пет години затвор за пране на пари при приватизация - бел. ред.) е ясен сигнал, че Румъния все пак върви напред.

Осъждането е също потвърждение на факта, че грешат онези, които виждат в присъдата от 26 септември ръката на Траян Бъсеску, както и онези, които са убедени, че това е последната голяма победа на независимата съдебна система, преди да бъде погълната окончателно от (управляващия) Социал-либерален съюз (СЛС).

Медийният тръст на Войкулеску има две причини да поддържа тезата за зловредното влияние на президента.

На първо място не може да каже истината за това чия воля е била определяща за осъждането на своя работодател. Ако наистина е имало политическа намеса, отговорен за нея не може да бъде смятан, нито дори поздравен, само Траян Бъсеску.

Очевидно е, че голяма част от магистратите, дори и онези, които може да са задължени на президента за професионалния си възход, имат най-малко една точка за комуникация с властовия център, който е представляван от Виктор Понта.

Второ: Войкулеску предпочита да обвинява обичайния заподозрян Бъсеску, не само защото това е по вкуса на зрителите, които манипулира от години, но и защото се видя победен от групата на Понта. Знае, че най-малко засега, те спечелиха битката и не му остава друго, освен да се умилква около тях с надеждата, че догодина, ако поемат президентството, би могъл да получи в отплата оправдаване, или поне помилване.

Напук на очевидните игри около осъждането на Дан Войкулеску грешат и онези, които смятат, че след тази присъда нито една друга голяма акула няма да се озове пред съдиите или повече няма да бъде осъдена, и че развръзката на големите корупционни афери ще дойде чрез политически преговори, далеч от бюрата на прокурорите и съдебните зали.

Защо грешат? Защото пренебрегват най-голямото развитие, случило се по време на президентския мандат на Траян Бъсеску: уравновесяването на съотношението на силите между партиите и държавата.

Чрез няколко лидери на основни институции в защита на правовия ред, които получиха независимост и размах през последните години, държавата се превърна в сила. Не достатъчно голяма и компетентна, че да определи развитието на Румъния, но достатъчно способна, че да се брани от желанията на политиците да им се подчинява като по времето на комунистическата партия.

Днес, за разлика от епохата Илиеску-Нъстасе, политикът не държи всички инструменти на властта, така че да може да блокира всяко действия на институциите за национална сигурност, за защита на закона, на съдебната система, които не им угаждат.

Отношенията на партиите с основните институции от този тип вече не са каквито бяха. Още яздят, за съжаление, министерства и редица структури на публичната администрация, но не онези, които имат последната дума при санкционирането на злоупотребите и корупцията, които покровителстват.

Най-силните политици могат да поставят бариери на тези институции, по определени дела, за да защитят ограничен брой лица, могат да преговарят с тях редица имунитети, но не могат да ги блокират напълно. Не и големите афери, които касаят националния интерес, не и цели категории активисти и функционери, не и за неопределен срок.

По-важно от това е, че ако някой шеф на институция им обещае имунитет и дори да удържи думата си докрай, никога няма да имат гаранцията, че когато властта се смени, няма да се озоват все пак пред съда заради своите действия, независимо колко добре са били прикрити в даден момент. Рискът ще бъде винаги там, като гилотина.

Големият национален посткомунистически грабеж стана възможен, понеже веригата съучастници пресичаше институциите от горе на долу, без никаква пречка. В годините на управление на г-н Йон Илиеску, ...

Свързани новини: