Къде остава Израел в диалога САЩ-Иран?

Асошиейтед прес

Решението на президента Барак Обама да започне диалог с новия ирански президент изглежда лиши Израел от основния му коз в усилията му да попречи на Ислямската република да разработи ядрено оръжие, а именно - от заплахата едностранно да атакува иранските ядрени съоръжения.

Въпреки твърдия тон в речта на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, Израел ще може да направи много неща, но не и да предприеме военни действия, щом се подновят преговорите между Иран и световните сили.

В резултат на това Израел може да се окаже изолиран от международния дебат как да се действа спрямо иранската ядрена програма през идните месеци. Тел Авив ще трябва да разчита на Съединените щати в момент, когато доверието към тях е поставено под въпрос.

От години Нетаняху предупреждава, че Иран непоколебимо върви към създаване на ядрени оръжия - преценка, споделяна до голяма степен и от Запада. Нетаняху приветстваше международните санкции и дипломатическия натиск срещу Иран, но неведнъж е казвал, че тези усилия трябва да бъдат подкрепени с “убедителна” военна заплаха. Иран твърди, че ядрената му програма е единствено за мирни цели.

Вчера от трибуната на Общото събрание на ООН Нетаняху повтори своята мантра, че Израел е готов да действа самостоятелно, ако установи, че дипломатическите усилия са се провалили.

“Израел никога няма да се примири неблагонадежден режим, който постоянно обещава, че ще ни изтрие от картата на света, да се сдобие с ядрени оръжия. Срещу такава заплаха Израел няма друг избор, освен да се защитава”, каза той. Не искам да има неяснота по този въпрос. Израел няма да позволи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия. Ако Израел бъде принуден да действа сам, ще действа сам.”

Израел счита, че ядрен Иран представлява заплаха за самото му оцеляване, тъй като Техеран неколкократно е заявявал, че еврейската държава няма правото да съществува. Израел има дълъг списък с други претенции към Иран, включително иранската подкрепа за враждебни арабски екстремистки групировки, разработването на ракети с голям обсег и предполагаемото иранско участие в нападения срещу израелски цели по света.

Отвъд реториката на Нетаняху обаче вариантите изглеждат малко заради успешния ход на Хасан Рохани към Запада. Рохани изнесе помирителна реч пред ООН миналата седмица, в която каза, че Иран няма намерение да създаде ядрено оръжие и заяви готовност да преговаря със световните сили.

Кулминация на това посещение бе 15-минутният телефонен разговор между Рохани и Обама, докато иранският президент пътуваше към летището. Това бе първият разговор между ръководители на двете държави от 34 години насам и породи надежди, че евентуалният пробив по ядрения въпрос може да доведе до задълбочаване на отношенията между САЩ и Иран.

Нетаняху реагира на подадената ръка на Рохани с дълбок скептицизъм и изрази опасения, че Иран ще използва преговорите като лост, за да накара света да облекчи болезнените икономически санкции, като същевременно продължи дейностите си по ядрената програма. Във вчерашната си реч Нетаняху призова света да засили натиска върху Иран, докато програмата за изработване на ядрени оръжия не бъде завинаги спряна.

На среща в Белия дом в понеделник Обама се опита да успокои израелския лидер, твърдейки че САЩ никога не биха позволили на Иран да произведе ядрено оръжие.
“Надеждата ни е да успеем да постигнем чрез дипломация”, заяви Обама. “Но като президент на Съединените щати, както съм казвал преди и както ще повторя, не изключваме никакви възможности, в това число и военни действия”.

Подобни думи едва ли ще успокоят Израел, където много хора се съмняват в готовността на Обама да предприема военни действия след начина, по който реагира на кризата със сирийските химически оръжия. След като заплаши да нападне Сирия за това, че очевидно е използвала химически оръжия срещу цивилни, Обама отстъпи срещу ...

Свързани новини: