Как пакетът с реформи ще повлияе на изборите в Турция

в. Тудейс заман

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) огласи доста добър пакет с реформи за демократизация.

Този пакет е най-всеобхватният пакет за демократизация, представен след конституционните промени, одобрени на референдум през 2010 г. Всъщност управляващата Партия на справедливостта и развитието не е предприемала никакви забележителни стъпки в услуга на демокрацията след референдума. Дори и някои от новите права, въведени чрез референдума, бяха оттеглени само защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган не беше доволен от тях.

Онези, които критикуваха този зигзагообразен подход на Ердоган, бяха демонизирани. Имаше натиск върху техните вестници и институции. Някои от тези хора дори загубиха работата си.

Сега висшите сътрудници на Ердоган изглежда осъзнават, че не могат да осъществят никакъв напредък, като влизат в сблъсъци с всички обществени групи, и че е крайно наложително да приемат всеобхватен пакет за демократизация, за да отпушат напрежението. Този пакет е резултат от тази необходимост.

С други думи, Ердоган обяви пакета, не защото е демократ или се опитва да направи страната по-демократична в името на обществото, а защото правителството не може повече да понесе напрежението.

Каквато и да е причината зад обявения пакет, той по същество е ползотворен и благоприятен. По тази причина отношението ми към реформите е: “недостатъчни, но да”.

Сега въпросът е: Какви ще са политическите последствия от този пакет?

Предложените промени в изборната система ще донесат преки политически резултати. Този въпрос вече се обсъжда с експертите в областта на изборния процес. Нещо повече, трябва да бъде изследван и начинът, по който обществото възприема пакета, а също какво въздействие ще окаже той върху изборите (местни избори в Турция предстоят през март, а президентски ще има през август 2014 г., бел.ред.).

Ако оставим настрана изборната система, големите промени в този пакет, които имат потенциала да повлияят на поведението на гласоподавателите, са вдигането на ограниченията за носене на ислямски забрадки в държавните институции от служителките и правата, дадени недадени на кюрдите.

При нормални обсоятелства премахването на забраната за забрадките би била революционен ход в усилията за демократизация. Предвид факта, че управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) беше заплашена от закриване, само защото се опита да премахне тази забрана преди няколко години, е нужно да признаем, че това е голяма реформа. Трябва да отбележим, че изявлението на депутата на ПСР от Кония Хюсню Туна, направено след конституционната промяна, позволяваща на студентките да носят забрадки в университетите, беше използвано като доказателство в делото за закриване на ПСР. “Нашата цел е да премахнем забраната за забрадките и в държавните институции,” каза тогава той.

Сега ПСР постигна целта си, а обществото възприема това като стъпка за демократизация. И такова е сегашното възприемане на нещата.

Но дали това ще даде някакъв революционен тласък на изборната подкрепа за ПСР? Не, няма. Това е така, защото въпросът за забраната на забрадките в държавните институции беше фактически разрешен след референдума през 2010 г. Десет милиона подписа, събрани от синдиката на държавните служители и решенията на Държавния съвет на практика разрешиха този въпрос.

Би било грешно да се смята, че това ще окаже някакво особено влияние върху изборната подкрепа за ПСР. Естестевно партията ще използва въпроса на предизборните си митинги, но не е много вероятно да получи някаква голяма полза от него.

Стъпките, направени или ненаправени по отношение на процеса за ...

Свързани новини: