Алфано тръгва срещу Берлускони, за да оглави десницата в Италия

Ройтерс

Анджелино Алфано може би промени бъдещето на италианската политика, оглавявайки вътрешнопартийния бунт, предотвратил опита на Силвио Берлускони да свали коалиционното правителство.

Малцина мислеха, че е способен на това. Този 42-годишен бивш християндемократ от Сицилия бе смятан за толкова лоялен към Берлускони, че името почти стана синоним на раболепие.

“Предателят Алфано”, крещи в заглавие на първа страница семейният вестник на Берлускони “Джорнале” в броя си от сряда. Сякаш обобщава шока на Берлускони, че отдавнашното му протеже се е обърнало срещу него като Брут от трагедията на Шекспир. Кръглолицият, оплешивяващ и приветлив Алфано винаги се е изявявал като умереното и вдъхващо увереност лице на партията “Народ на свободата” на Берлускони, която все повече се разделяше на т.нар. ястреби и гълъби.

“Алфано е добър, но му липсва нещо, което да го откроява”, каза миналата година Берлускони за нехаризматичния политически секретар на партията си и тези думи сега се обърнаха срещу застаряващия лидер. Тази седмица плъзнаха слухове, че групата дисиденти в партията, които възнамеряват да пренебрегнат заповедта на  Берлускони за свалянето на правителството на Енрико Лета, са поискали Алфано да ги оглави. Мнозина не повярваха. Този път обаче вечният “номер две” скъса връзката с лидера, създал кариерата му.

“Днес Алфано доказа, че притежава нещо, което го откроява, и  може да бъде лидер на новия център-дясно в Италия”, каза пред Ройтерс виден депутат от “Народ на свободата”, пожелал анонимност.

Юрист по образование, Алфано се присъедини към движението “Форца, Италия!” (Напред, Италия!) в средата на 90-те години и бързо влезе в местната властта в Сицилия. Не се изявяваше много на национално равнище, докато през 2008 г.  Берлускони не го номинира за министър на правосъдието в четвъртото си правителство. Това министерство беше ключово за Берлускони, който вече бе въвлечен в поредица от съдебни дела. Алфано оглави яростната и оспорвана битка за спасяване на Берлускони, включително чрез закон, даващ съдебен имунитет на премиера и други високопоставени постове, който закон накрая бе отменен от Конституционния съд.

ВЪТРЕШНИТЕ ВРАГОВЕ

Алфано, който е убедителен, когато участва в телевизионни дебати, и рядко губи самообладание - стана един от най-познатите политици в Италия. Но с изгряването на звездата му на националния небосклон,  започна да си създава врагове във все по-разединената партия “Народ на свободата”.

Той остана верен на Берлускони, когато съоснователят на партията Джанфранко Фини оглави през 2010 г. бунт, отслабил правителството на Берлускони, но в край сметка обрекъл Фини и последователите му на политическа изолация.

Алфано никога не е бил смятан нито за силен, нито за независим и когато през 2011 г. Берлускони го номинира за национален секретар на партията, това бе възприето като назначение на възможно най-послушния и безобиден сътрудник, който би могъл на намери.

Репутацията на Алфано като неефикасен оръженосец на лидера достигна апогея си по време на предизборната кампания преди февруарските парламентарни избори, приключили без изразени победители. Изпълнявайки сделката, сключена с проавтономистката Северна лига, Берлускони обяви, че няма да се кандидатира за министър-председател, а партийният кандидат за поста ще бъде Алфано. Но когато социологическите проучвания все по-убедително вещаеха изборен провал, Берлускони изтръгна от ръцете на Алфано юздите на предизборната кампания, театрално се завърна в битката и това почти му донесе победа.

Алфано бе взет на подбив от опонентите си, от десноцентристите, а в не по-малка степен и от левоцентристите. Вътрешнопартийният му съперник Никола Козентино го нарече ...

Свързани новини: