Турция поставя под въпрос бъдещето си в ЕС, докато Брюксел гледа към Балканите

Ройтерс

От години Турция се опитва да се присъедини към Европейския съюз, представяйки се като нарастваща икономическа и политическа сила и мост между пазарите на Азия и Близкия изток.

Но следващата държава, която ще се присъедини към сегашните 28 членове на ЕС, по-вероятно ще бъде една от шестте малки балкански държави, пет от които все още бяха част от Югославия, когато Турция подаде за първи път молба за членство.

Няколко влиятелни държави от ЕС имат резерви за допускането на голямата, преобладаващо мюсюлманска държава, макар и членка на западния военен алианс НАТО, опасявайки се от трудна интеграция, докато малките държави имат история на гладко присъединяване.

Докато ЕС насочва вниманието си другаде, турското правителство и обществеността са все по-обезверени и започнаха да се чудят дали наистина изобщо се нуждаят от Европа.

“Предполагам, че никой не иска да каже, че няма да продължаваме с процеса по присъединяване, нито ЕС, нито Турция”, каза посланикът на Турция в ЕС Селим Йенел, говорейки на семинар в Брюксел през септември.

“Но ще дойде ден, в който ще трябва да решим какво да правим с него, защото това не води никъде”.

Присъединяването към ЕС носи ползи като лесен достъп до най-големия в света търговски блок, свободно движение на работници, финансиране на по-бедни региони и инфраструктура и шанс за принадлежност към относително стабилен политически съюз.

През следващото десетилетие или по-нататък Сърбия, Македония, Черна гора и Албания, Босна и Косово може би всичките ще могат да се възползват от тези привилегии, следвайки Словения и Хърватия в списъка на членовете.

Междувременно кандидатурата за членство на Турция е реално замразена от три години, задържана от политически пречки и съпротивата на някои страни от ЕС, включително Германия, Франция и Австрия.

Подкрепата за членство в ЕС сред турците падна на 44 процента тази година от 73 на сто през 2004 г., според неотдавнашен доклад на германския фонд Маршал.

Главният преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш каза миналия месец, че неговата страна вероятно никога няма да се присъедини към ЕС, заради отношението на сегашните членове на блока.

Високопоставен представител с пряк достъп до преговорите за разширяване каза, че лидерите на ЕС не са фокусирани върху Турция, която би била членката с най-многобройно население, което пък ще й даде най-голям дял места в Европейския парламент и влияние в европейските институции.

“Има истинска откритост към разширяване на Балканите и по-нататък на изток (в източна Европа)”, каза служителят, като отбеляза, че “шест или седем” държави от региона могат в крайна сметка да станат членове на ЕС, увеличавайки общия брой на страните в ЕС на 34 или 35 държави.

“Западните Балкани са много близо до Европа. Но Турция е качествено различна по всякакви причини: въпрос на география, фактът, че е мюсюлманска държава, фактът, че общественото мнение в някои страни членки е силно против”.

Турция все още се опитва да спечели благоразположението на Брюксел. Пакет с реформи, представен в понеделник, който включва разрешение на образование на други езици, освен турски в частните училища, и възможно намаляване на прага за представяне в парламента за политическите партии, бе приветстван от Европейската комисия.

Стъпките, които имат за цел да спасят мирния процес с кюрдските бунтовници, може да помогнат на Турция да получи по-добра оценка в годишния доклад за напредък на Комисията, очакван на 16 октомври. Това ще увеличи перспективите за получаване на одобрение от страните членки на ЕС за започване на разговори по нова глава от преговорите за членство. Но отварянето на нова глава - една от общо 35, няма да промени цялостната картина на куцащи преговори.

Консерваторите на Ангела Меркел се противопоставят на членство на Турция, смятайки че нейните размери ще “претоварят” блока. Меркел може да се озове в коалиция ...

Свързани новини: