7 месеца по-късно: Нищо от исканията на Февруарския протест още не е изпълнено

На 23 февруари в Сливен се събраха лидерите на Февруарския протест и формулираха 15 основни и 5 допълнителни искания.

Темата как протестите през февруари са били добри, а сегашните са лоши, е любима на подържниците на кабинета Орешарски.

Но покрай всичките спекулации за разликите между февруарския и юнския протест, най-важният въпрос остава без отговор. А той е какво от исканията на Феврурския протест се сбъдна, по какво се работи и кои искания бяха хвърлени в забрава.

За отговор се обърнахме към Янко Петров – едно от трите най-известни лица на февруарския протест.

Равносметката е следната: От общо 20 искания, 17 категорично не са изпълнени.

По едно (разсекретяването на договорите) нещо е направено, но то не задоволява исканията на протестиращите.

По 2 от исканията – разтрогване на договорите и нов изборен кодекс – за момент е имало някакво движение, но в крайна сметка нещата са си останали както си бяха при Бойко Борисов преди протестите.

В текста надолу в черно са исканията на протеста, така както са формулирани на срещата на 23 февруари в Сливен, без редакцията да се нагърбва с коментар кое искане доколко е резонно. Под всяко от тях е отговорът на Янко Петров докъде е стигнало изпълнението им. 

1.Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу потребители на ток – клиенти на ЕРП-тата, топлофикациите и ВиК, до установяване на легитимността на сметките

Не се случи. Сега само с промяна в закона се въведе възможността да не ти спрат тока, ако обжалваш сметката си.

2.Намаляване на квотите за производство на скъпа електроенергия. 100% от евтиния ток, произведен от АЕЦ „Козлодуй“ да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар

Не се случи. 

3. Преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви

Ние искахме 51% от ЕРД-тата да преминат в държавата от гледна точка на това да се контролират разходите и печалбите, генерирани от дружествата да влизат в държавата, в по-голямата си част. Това не се случи – продадоха ги. А тук важен е и въпросът дали продажбата на ЕРД-тата е станала преди разпределението на печалбата за съответната година.

4. Премахване на всички посредници. НЕК да поеме техните функции 

Не смятаме, че това е станало. Отговорът е свързан с предния въпрос.

5. Разсекретяване на всички договори на производители на електроенергия за вътрешния пазар

Това означаваше да се разсекретят договорите на всички фотоволтаични централи, всички ВЕИ, както и абсолютно всички други дългосрочни договори. По-голямата част от тях са публични, имаше развитие, а и някои са публични дружества. Най-лошото е, че частникът си е частник, не всичко се разсекрети.

Бяха разсекретени към 120 договора, които обаче не са от онази част, която би могла да хвърли светлина къде са проблемите в енергийния сектор. Настоявахме многократно да отворят договорите за АЕЦ Козлодуй , доставките на газ, доставките на ядрено гориво и въпреки че бяхме максимално прецизни кои точно договори искаме да станат публично достояние или поне да бъдат подложени на анализ, от министерството се опитаха да заблудят обществеността (и в интерес на истината успяха), че това ни искане е изпълнено.

6. Разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани

Дотук никой не се нае да направи обективна оценка на договорите, ощетяващи държавата. Имахме предвид дългосрочните договори – с ТЕЦ-ове, производители на зелена енергия и т.н. Защото се оказа, че има прозиводители с изтекли вече дългосрочни договори – като някои ТЕЦ-ове. Тоест, има такива, които могат да бъдат премахнати от енергийния микс – това нещо беше дискутирано.

Такова нещо до момента не се е случило – при сегашното или миналото управление. Тогава визирахме чл. 220 от НК, който е с по-дълъг срок на търсене на наказателна отговорност. Този член дава право на прокуратурата да образува следствие за неизгодни за държавата договори, а при излязло решение, че договорът е такъв, министърът който го е подписал следва да носи наказателна отговорност и по чл. 108 (3) от Конституцията.

По него би следвало да можеш да разтрогнеш такъв договор, да го обявиш за нищожен. Точката е написана, за да покаже, че за взетите решения всеки министър реално се скрива зад съдебното си положение. Той не носи персонална отговорност.

8. 50% гражданска квота в ДКЕВР 

 Няма гражданска квота, няма и да има. Друго наше предложение е да се състави граждански съвет към комисията с право на частично вето. На първо четене настоящият министър на енергетиката посрещна с одобрение това предложение, в последствие то беше пренебрегвано и отклонявано многократно, когато и да сме повдигнали въпроса.

9. Индивидуални договори с топлофикациите. Всеки клиент да има право да прекрати своя договор с едномесечно предизвестие.

Този проблем продължава да е нерешен. И това е в разрез с директивите за енергетиката, приети от България. Което значи, че пазарът остава монополизиран и те не искат да го приведат в законова рамка. Няма как човек с раждането да става клиент и да не може да се откачи от него, да не може да се откаже от услугата.

10. Индивидуален уред за измерване на реално изразходваната топлоенергия

Имахме предвид старите, масово разпространени уреди, които се поставят на радиаторите. Те мерят, но единицата не е равна на цена, те не са с фиксирана цена. Новите уреди показват, че си изхарчил 1.5 мегаватчаса, да речем. А при старите единицата никога не е константа като цена и не можеш да видиш какво ти е потреблението. Изписва се цифрата 1, но ти не разбираш какво е това – киловат ли е, лев ли е, два лева ли е, 40 стотинки ли е. И в един момент, когато съберат всичките данни по уредите и Пешо си е свалил неговия радиатор, т.е. пломбирал си е парното, паричната стойност на твоята единица се вдига, защото цената се разпределя сред по-малко участници.

11. Премахване на понятието „прогнозно количество“

Това продължава да се прилага. И до момента хората подават заявление за потреблението през следващия период. Което значи, че пак е прогнозно количество. Не може да има прогнозно количество във фактурите. В енергетиката – както при ЧЕЗ, така и при Топлофикация, трябва да има отчет на реално потребената енергия. И така те могат да ти задават по-голямо количество като потебление. Те не правят ежемесечно отчитане, но има ежемесечен отчет на основния топломер. И те си го разпределят по сметката на останалите.

12. Ежемесечно отчитане на реално използваната топлоенергия

Както казах, няма го все още. Сметките са като на тъмно, не отразяват реалността, по никакъв начин. И това е незаконно.

13. Премахване на дружествата за топлинно счетоводство 

Не е направено

14. Разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на вода

Имахме предвид, че водата в България се продава между 2 и 10 стотинки от държавата на концесионера за кубик. И генерираната печалба и разходи на дружествата се завишават. Говорехме специално за „Софийска вода“, които декларират 40-60% загуби по водопроводната мрежа. Което според мен няма как да стане. Искахме отчитането да стана на реално количество потребена студена вода месечно. Като загубите си остават за дружеството. Концесионерът няма право да ти начислява загубите на вода – и една стотинка отгоре.

15. Държавата да поеме функциите на концесионните дружества

Искането беше по-рязко от гледна точка на концесиите. Защото за нас няма как една държава да има около 60 милиона обща полза от всичките концесии, в това число златните, а Дънди да ти взима по 15 милиона. Тоест, концесиите трябваше да бъдат предоговорени най-малкото и даже сега излизат публикации, че ще бъдат. Според нас, концесиите, раздадени в момента, ограбват държавата ни. Занижено е нивото на печалба на държавата, съответно е завишено нивото на печалба на частника.

Сега има сигнали, че може да започне предоговаряне на концесиите, но ще се иска позицията и мнението на собствениците, тоест, ще е мек преговор. Да, вярно е, че това е двустранен процес, но мисълта ми отново е за липсата на отговорност у хората, които вземат решения.В момента не се търси отговорност от хората, подписвали концесиите от страна на държавата. Един министър, когато вземе решение, че държавата подписва концесионен договор при тези и тези условия, те може да са в разрез с нейните интереси, но той се скрива зад колективната отговорност.

В общи линии, почти нищо не е изпълнено. Само едно положително нещо – пипнаха студения резерв, за който впоследствие казахме, че трябва да се намали наполовина. Работи се в тази посока. България има далекопроводи и междусистемни връзки, така че при нужда не е проблем да се поиска електричество отвън и да се пусне по мрежата. Защото държането на студения резерв реално ни излиза по-скъпо, отколкото да си купим енергия от Румъния, когато се наложи.

Допълнителните искания

1. Промени на изборния закон

Със Станишев се засякохме на излизане от БТВ и го попитахме дали иска да промени ИК, той ни каза, че няма достатъчно акредитация от обществото.

И тези неща не са изпълнени. Според мен, управляващите ще се опитат да ги забавят максимално дълго, за да си наредят доминото по съответните служби надолу.

2. Преминаване от пропорционална към мажоритарна система

Не.

3. Процедура за отзоваване на депутати 

Това би могло да е нож с две остриета – по принцип. Но когато това правило се въведе на районен принцип – точно избирателният район, който е избрал даден депутат да може да го отзове със същия брой гласове плюс 10 или 20%. Но не да дойде следващият в листата на негово място. Така не се нарушава кворумът.

4. Народните представители да носят наказателна отговорност за действията си

Не.

5. Гражданска квота във всички държавни и регулаторни органи

Такава все още няма. И нещо повече, тя трябва да има право на вето. Или поне някакъв определящ глас. Има комисии, в които участваме, но квотата е без реална функция. Те са 200-300-400 съвета, но гражданската квота там няма право на глас, само на предложения, които ние даваме така или иначе. Например, когато Фандъкова направи обществен съвет по повод Топлофикация, там бяхме пратили адвокат, математик и енергетик. Реално това приключи с нула. Те са си дали анализите за пороците в системата и предложенията какво и как може да се направи, за да влезе в норми това топлофикационно дружество.

Няма точен регламент как да се излъчват гражданите в тези съвети, няма ротационен принцип, какъвто е нужен, за да не циркулират едни и същи хора. Те нямат функционалност.

Статията "7 месеца по-късно: Нищо от исканията на Февруарския протест още не е изпълнено" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: