Завърна ли се големият реформатор Ердоган?

Завърна ли се големият реформатор? Зависи кого питате. Мнозина сред малката турска православна общност асирийци, или сириани, биха казали “да”, в отговор на коктейла от законодателни и административни реформи, обявен на 30 септември от Реджеп Тайип Ердоган, консервативния премиер. Пакетът включва клауза, според която държавата ще върне земя, принадлежаща на Мор Габриел, най-стария манастир на асирийците.

Ако попитате най-голямото етническо малцинство в страната - кюрдите, може да получите различен отговор. Няма значение, че учениците в държавните училища вече няма да са задължени да декламират всеки понеделник “Аз съм турчин” или че хиляди потурчени села ще могат да върнат оригиналните си имена. По думите на Гюлтен Къшанак, съпредседател на Партията за мир и демокрация, най-голяма прокюрдска партия, “този пакет не отговаря на нито едно от нашите очаквания”.

Турция запазва титлата си на най-голям затвор за журналистите. Гръцката православна семинария на остров Халки продължава да бъде затворена, въпреки повтарящите се обещания, че тя отново ще бъде отворена. Алевиите - турското най-голямо и преследвано от най-дълго време религиозно малцинство, което практикува уникално либерална форма на шиитски ислям, е може би най-недоволно. Техните искания за алевийски свещени храмове, които официално да са предназначени за това, отново са игнорирани, така както и просунитската външна политика на г-н Ердоган изостри чувството за дискриминация.

Но въпреки всички тези недоволства обаче, реформите са значителна стъпка в правилна посока. Те позволиха да се вдигне тъмнината, която покри страната след бруталния отговор на правителството на масовите протести през юни, в които загинаха петима души и според неотдавнашен доклад на Хюмън райтс уоч са били равносилни на “широкомащабно нарушаване на човешките права”.

Кюрдите - основните бенефициенти на реформите, са прави да скърбят от липсата на промени в страховитите турски антитерористични закони, според които хиляди злочести кюрдски активисти бяха хвърлени в затвора. Но с очакваните през март общински избори, г-н Ердоган, който се надява на президентски пост, не иска да дистанцира своите националистически поддръжници. Дори прокюрдската Партия за мир и демокрация в частни разговори признава, че само г-н Ердоган, който се превърна в първия турски лидер, направил публично достояние мирните преговори с Абдуллах Йоджалан, намиращият се в затвора лидер на бунтовническата Кюрдска работническа партия ПКК , може да се движи толкова бързо.

Г-н Йоджалан, който продължава да вдъхновява яростна лоялност от страна на милиони кюрди, вероятно ще каже на своите полеви командири, че за момента реформите са достатъчно добри, за да се придържат те към примирието, което се спазва от март. Още повече, че със сирийския си франчайз - Партията на демократичния съюз, затънала в тежка война с най-различни сирийски бунтовници и още по-лошо - със свързани с Ал Каида джихадисти, ПКК едва ли може да си позволи да възобнови битката в Турция.

Кюрдите може да обединят силите си с протестиращите и да предизвикат нова вълна от безредици. Но най-много именно турската подкрепа за групите, които се бият с Партията на демократичния съюз, е тази, която рискува да дерайлира мирните преговори с Йоджалан. Но ако целта на непряката турска война срещу сирийските кюрди е да обезсърчи техните сепаратистки импулси, историята показва, че е много по-вероятно тя да има обратен ефект.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: