Нагорни Карабах - неизлекуваната рана

Изминаха 25 години, откакто избухна конфликтът между Баку и Ереван в населената предимно с арменци азербайджанска област Нагорни Карабах, и 19 години от влизането в сила на крехкото примирие между двете страни. За голяма част от външния свят това е един “застинал” конфликт, който не заслужава особено внимание. Но както съобщи в неотдавнашен доклад неправителствената организация Международна кризисна група (МКГ), ситуацията е доста по-динамична и непредвидима, отколкото ни казва това определение.

Престрелките между двете страни са чести, като ежемесечно се съобщава за стотици, дори хиляди нарушения на примирието. Ежегодно има десетки ранени и загинали. От години Групата от Минск към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се съпредседателства от Франция, Русия и САЩ, се опитва да разреши конфликта. Но след навлизането на преговорите в задънена улица през 2011 г. географският обхват на сблъсъците се разпростря до места, далеч от Нагорни Карабах.

Надпреварата във въоръжаването между двете страни продължава. Бюджетът за отбрана на богатия на петрол Азербайджан за 2013 г. възлиза на 3,7 милиарда долара - почти с милиард повече от целия държавен бюджет на Армения. Ереван също увеличи разходите си за отбрана тази година с 25 процента до сумата от 450 милиона долара. При клонящия в полза на Баку военен баланс реториката и на двете страни се промени.

Азербайджанците все повече говорят за военно уреждане на конфликта, а арменците – за изпреварващ удар. Провокациите се задълбочават. Преди малко повече от година Азербайджан осигури връщането на офицера Рамил Сафаров от Унгария, където излежаваше 20-годишна присъда за убийството на арменски войник по време на организиран от НАТО езиков курс. Но далеч преди да е изтърпял остатъка от наказанието си в азербайджански затвор, той бе освободен при пристигането си в Баку, получи повишение в чин и бе приветстван като герой. Разгневена, Армения скъса дипломатическите си отношения с Унгария.

Междувременно арменците все по-често наричат “освободени” азербайджанските земи, които армията им е окупирала при Нагорни Карабах. Ереван заяви, че ще отвори отново за самолетни полети обновеното летище в Нагорни Карабах, заявявайки, че това ще е хуманитарен ход за подобряване живота на жителите на областта. Баку отвърна със заплаха, че ще сваля такива полети.

И двете страни може да бъдат поставени под вътрешнополитически натиск през идните няколко месеца. Икономическото недоволство и продължаващите оплаквания от изборите през февруари тази година станаха причина за призиви за протести в Армения. Макар преизбирането на Илхам Алиев за президент на Азербайджан на 9 октомври да е почти предрешено, остава възможността за известни следизборни безредици. Според предупрежденията на МКГ опасността се крие в това, че подобен натиск може да изостри военната обстановка и да увеличи възможността за насилствена ескалация.

Външният свят не може да стори много. Недопускането на ескалация на конфликта си е цяло постижение, особено с оглед на кошмарния сценарий за въвличане на регионални сили като Русия, Турция и Иран. Но имайки предвид, че минският мирен процес изглежда се изтощава, по-нататъшната превенция (да не говорим за уреждане на конфликта) не е гарантирана.

Стремежът на Русия да отстоява хегемонията си в Южен Кавказ усложнява още повече нещата. По-рано тази година отношенията й с Армения охладняха заради постъпките на Ереван за споразумение за асоцииране с Европейския съюз. Когато арменският президент Серж Саркисян отхвърли алтернативния Евразийски съюз на Москва, Русия увеличи цената на природния газ, който продаваше на Армения, и достави въоръжение за 1 млрд. долара на Баку. При посещение в Москва в началото на септември Саркисян не издържа на натиска на Кремъл и ...

Свързани новини: