Положението в България е като на Термопилите: трябва да бъдат спрени русофилите

Ако приемем, че юнската вълна на протестите, предизвикана от натрупванията на политическа наглост на първенците, управляващи т.н. преход, затихна в началото на октомври, значи затишието през есента на нашето недоволство, натъкнало се на дебелокожието на тяхното задоволство в бункера на властта, дава възможност за някои обобщения, прогнози и дори-мечти.

На гребена на вълната някак си не беше редно да се надграждат мечти, дори и безобидно утопични от практическа гледна точка. Щеше да изглежда инфантилно и дори меркантилно в светлината на стандартното обвинение към знайни и незнайни сърфисти, популисти и други земноводни специалисти, с каквито гъмжи в нашата политическа фауна.

Това, че костенурката на властта си скри главата, изчака да попремине бурята и оцеля на този етап преди връхлитането на зимния политически студ и пролетния глад за нови идеи, не означава, че ще векува. Самата България, която костенурката носи на заден ход на гърба си, няма толкова живот. Казват го демографите.

В природата най-мощни са инстинктите на оцеляването и тъкмо те пораждат миграцията на милиони твари. Човекът не прави изключение. Само трябва да следваме пътя на миграцията, за да се ориентираме къде е спасението. Ориентирането показва категорично, че не е в Ориента, т.е. не е на Изток. Един вид- посоката говори за западниране.

Защо българите бягат от своя хабитат на Запад и никога на Изток, накъдето се опитва да ни води костенурката? Ако си отговорим на този въпрос достатъчно откровено, без предрасъдъците на идеологията, с която толкова много нашенци са заразени чернобилски, имаме шанса България най-после да признае единодушно очевидната истина: посоката на Запад е не просто правилната, но и единствената, обаче трябва да се следва, а не да пълзим крачка напред и две назад, следвайки самоубийствените завети на болшевишката религия.

Изоставането на българската костенурка в състезанието между европейските народи е толкова очевидно, че да се отрича този факт днес е просто невъзможно.

Кое ни прави толкова „уникални”, че у нас най-трудно, въпреки умерено континенталния климат, който споделяме с бившите си сълагерници от соцлагера в Европа, най-трудно се прихвана демокрацията след като криво-ляво изпълзяхме от блатото на тоталитаризма и пълзим все по-криво и по-ляво?

Твърдението, че зад нашето пълзене наднича историята ни са верни по отношение на веригата, която се опитва да ни задържи в клетката на близкото минало. Тя бе отпусната малко в краткия период, когато руската мечка беше изпосталяла, гладна, нещастна и просеше пред западните банки. Щом обаче заглади косъма с бликналия мед от петродолари, това моментално се отрази на устрема ни да спазваме мъчително постигнатото с национално съгласие усилие да се откъснем от нейната вековна прегръдка.

С възцаряването на Путин, в България рязко започна да укрепва кофражът на мрежата на руското влияние, бетонирано от старите зависимости и безчет нови дружества за дружба, форуми и какви ли не още о(с)ребрявания на гръбнака на руското влияние тук. Неговата цел бе формулирана откровено с метафората на руската дипломация за нашата страна като троянски кон на Москва в Европа. Резкият ръст на тази дейност по бетонирането на петата колона може лесно да бъде видян от една графика на публичната дейност на въпросните структури, поникнали във времето като гъби след напоителен дъжд от рубли.

Ако това е противоестествено за официално декларираната западна ориентация на България,теглена мощно на Изток например от проектите АЕЦ „Белене”и „Южен поток” от една страна и към дъното на Европа чрез увековечаването на едностранната ни зависимост в търговията с бившата ни колонизаторка, какво трябва да се направи срещу мъртвата хватка?

Очевидно е, че петата колона, състояща се от твърдоглави мекотели с многобройни пипала, е политически феномен, особено добре пригоден да паразитира на българска почва. Това е, което ни прави уникални на нашия континент.

Твърдоглавото мекотело вирее ...

Свързани новини: