Rain – меланхоличен миниатюрен епос

Rain е поредният продукт, зад който стои Sony, опитващ се успешно да представи видеоигрите като арт форма. При това доста претенциозна.

Точно както Flower, Journey и The Unfinished Swan преди това, Rain е повече преживяване, отколкото видеоигра в чистия смисъл на

Продукт, в който начинът на игра релаксира необезпокояван на задната седалка и цялата постройка на отделните глави е съобразена с историята, която трябва да бъде разказана.

В този ред на мисли Rain е един от най-красивите, меланхолични и изумително звучащи дигитални продукти за годината. Оживяла детска книжка с картинки, осъвременена и изпълнена във вариант за възрастни.

Защото освен красиво преживяване, Rain е съчетала и хорър елементи, подобни на тези от Resident Evil 3 и оригиналните части на Silent Hill.

Японското студио на Sony разказва своята история за малко момче и момиче, изгубени в един потискащо дъждовен Париж, по крайно минималистичен начин. Прочее, цялата сюжетна линия е адски минималистична, затова приемете казаното в предното изречение с известна доза съмнение относно "обикновеността" на историята. В Rain героите нямат гласове, а сюжетната линия е поднесена чрез внимателно представени сценарни късове под формата на надписи, визуализирани в околната среда. Крайният резултат е минималистично впечатляващ.

Rain се играе само с три бутона – един за действие, втори за скок и трети за тичане. Липсата на сериозен геймплей в случая не е недостатък, защото, както отбелязахме по-рано, подобен тип продукти не изискват такъв.

Все пак, за разлика от продукт като Journey, тук главният герой може да умре. За щастие поне в моя случай, след около 10-15 минути свикване с концепцията на играта, Rain се превърна в тричасова (безсмъртна) меланхолична разходка, с елементи на хорър адвенчър и няколко приятни (макар и лесни) загадки за десерт.

Чистата и свята истина обаче е, че когато си говорим за подобни арт форми, е редно да наблегнем на визията и звука.

Визуално Rain е адски стилизиран продукт, който разчита повече на своя арт, отколкото на стотици хиляди полигони. С други думи, играта на режисьора Юки Икеда би следвало да остарее повече от благоприятно на фона на купища заглавия, в които основната ти цел е да трепеш войниците на X държава от Близкия изток. Ще допълня все пак, че водните ефекти и реализацията на самия дъжд са на адски високо ниво. Последното едва ли е изненада предвид името на играта (дъжд).

Саундтракът, от друга страна, е сериозен кандидат за такъв на годината. Музиката на работилия до момента в кинопродукции и телевизионни сериали композитор Юго Кано е потискащо перфектна (ах, този акордеон) и изгражда една от най-плътните и затварящи те в даден виртуален свят атмосфери. Не на последно място основната тема е една от най-знаковите пиано сюити въобще - Clair de Lune. А алтернативният вариант на въпросната в края на Rain, който включва и детски вокал, буквално ще разплаче по-чувствителните от вас.

Ще стигна додам да заключа, че Rain си заслужава 25-те лева (да, по-малко от бутилка качествено уиски), дори и единствено заради ювелирната си музикална изработка.

Wash away those heavy tears…

Rain може и да не достига до експресивните висини на Journey, но е достатъчно претенциозна и различна, за да стои в заобикалящите продукта на Thatgamecompany арт диаманти на Sony – Flower, Journey, The Unfinished Swan и т.н.

Задължителна творба за всяка широко скроена душа, търсеща алтернативни презентации, истории и не на последно място – преживявания...

Видео от Тук

iNews.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: