Проф. Пламен Моллов: Половината реколта грозде отива за нелегално производство на алкохол

Проф. Пламен Моллов е председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). В интервю за Агенция „Фокус” той обясни практиките за нелегално производство на алкохол в страната.

- Г-н Моллов, какви са проблемите, свързани с нелегалното производство на алкохол?

- Производството на алкохол в страната има история от векове назад. Това представлява традиция на хората в по-малките населени места. Именно тази традиция обаче е повод за производство и на нелегален алкохол, който се предлага на пазара.
Нека да обясним обаче разликата между легално и нелегално производство на алкохол. Онази клауза в закона, която позволява всяко семейство да си произвежда до 30 литра ракия годишно за лична консумация, се използва и за производство на количество, предназначено за реализация на пазара (б. р. - до 30 л на семейство е с намален акциз, а над това количество трябва да се плати пълен акциз, но пак не може да се продава на пазара). Тази продажба обаче не се облага с никакъв вид данъци и представлява нелоялна конкуренция. Когато произвеждаш продукт без държавен контрол, то ти самият трябва да носиш отговорност за хората, които ще консумират този продукт. Когато производството е нелегално, никой не носи отговорност. Това е и една от причините на пазара много често да се продава алкохол с изключително ниско качество.
Трябва да е ясно, че производството на нелегален алкохол не се извършва единствено в т. нар. „селски казани” или точното им наименование – „специализирани малки обекти за дестилация”, но и

съществуват немалко незаконни дестилерии

Такива са тези дестилерии, които са имали в един период лиценз, той им е бил отнет, но те са решили да продължат дейността си. Те работят най-често през нощта.
Съществуват и незаконни дестилационни колони, които произвеждат спирт без какъвто и да е контрол. Равносметка на обявените официално количества суровина у нас, които се преработват в алкохол, ни показва, че само половината от гроздето отива във винарските изби и в цеховете за производство на ракия.

Във винарския сектор всички дейности са строго регламентирани и откакто България е в Европейския съюз всичко, което се прави с едно зърно грозде, за да се превърне то в капка вино или ракия, се контролира и описва в дневници. Тези дневници са контролирани от страна на Агенция „Митници”, от страна на Агенцията по лозята и виното, както и от дирекция „Лицензиране и контрол на спиртни напитки” към Министерство на икономиката и енергетиката. Заявеният контрол е доста сериозен, но истината и практиката показват, че този контрол е факт само върху половината от количеството от цялата реколта грозде. В България имаме около 70 - 75 хил. хектара лозови насаждения, а реколтата от тях е около 500 кг на декар. Добивът на грозде е в порядъка на около 350 000 тона. Статистиката от последните 10 - 15 години показва, че във винарските предприятия, легални производители на алкохол, се преработват до 200 000 тона грозде. Няма случаи това количество да бъде надвишено. Изводът е, че има едно относително постоянно количество грозде, което се преработва за легален алкохол – между 180 000 и 200 000 тона годишно. Останалите около 150 – 170 000 тона грозде са предназначени и служат за нелегално производство на джиброви и вино материали, които дават около 40 млн. литра нелегална ракия.

- Можем ли да направим обобщението, че ако 50 на сто от цялото произведено грозде в страната отива за легално производство на алкохол, то останалите 50% са насочени към нелегалния алкохол?

- Останалото количество отива под мотото или клаузата на закона, която гласи, че това е домашно производство алкохол и ...

Свързани новини: