100 МЛН. ЕВРО СТРУВА НА БЪЛГАРИЯ СДЕЛКАТА ЗА ДЪЛГА НА ДЯНКОВ

Дянков вече служи в соросов колеж в Русия. Дали и как точно “ще пляска руснаците” сега не е ясно, но превъртането на дълга от Дянков гарантира милионна печалба на избрана група чужди инвеститори. Близо 100 млн. евро струва на България сделката на бившия финансов министър Симеон Дянков с емитирането на държавен дълг. Толкова достига загубата на българските институционални инвеститори, които умишлено бяха изолирани от първоначалното пласиране и сега купуват дълг от вторичния пазар. Вместо да отидат като доходност в български пенсионни фондове и да послужат за повишение на пенсиите, по изричното желание на бившия финансов министър парите изтекоха в чужди компании.

Малко повече от година след пласирането на емисията глобални облигации за 950 млн. евро лъсва цялата схема, замислена и реализирана от Дянков и приятелите му от кръга на Иво Прокопиев. След нея държавата остана с нови задължения за близо 2 млрд. лв.

Спасителната емисия – официална версия

След дълго шикалкавене ще има ли нова емисия глобални облигации или не, през юни 2012 г. България излиза на международните пазари и набира 950 млн. евро заем. Облигациите са 5-годишни и падежът по тях е на 9 юли 2017 г. Машината за добри новини е задействана и още в деня на сделката от Министерство на финансите обявяват, че след като страната ни 10 години не е търсила дълг от международните пазари, предлагането на тази емисия е представлявало впечатляващо завръщане. Не е подмината и доходността 4.43% е цената на новия облигационен заем. Обявено е, че парите от емитирането на облигации ще отидат за покриване на т. нар. заем на Милен Велчев, сключен през 2001 – 2002 г. от правителството на НДСВ и покрил навремето старите брейди облигации.

Дяволски неудобни детайли

Ако излезем от овчия позитивизъм, в сделката лъсват неудобни “детайли”. Дългът е пласиран само сред предварително избрани инвеститори. При първичния търг за продажба в деня на предлагане на българската емисия еврооблигации Дянков изрично забранява на български участници – банки, пенсионни фондове и застрахователни компании и др. да купуват книжа. Такава е предварителната инструкция и към посредниците в пласирането HSBC, BNP Paribas и Raiffeisen International. На тях е разпоредено поръчките от България да бъдат отказвани. Избраната система за пласирането на облигациите впрочем не е случайна. Тя дава правото на посредниците буквално да издевателстват над кандидатите – могат да приемат поръчката или не, да я изпълнят в пълна степен или не, и др.

Участие в търга вземат само външни играчи, които финансовият министър преди това лично е одобрил чрез подадените предварително заявки за закупуване на облигации. Веднъж сдобили се със заветните облигации, чуждите инвеститори могат още същия ден да продават дълга. Към тях не са наложени никакви рестрикции за задържане на придобитото за минимално време. И ако се проследят сделките на вторичен пазар, ще се види как спекулантите използват дадената им свобода. На практика Дянков дава възможностна първичните купувачи да реализират огромна печалба от тази препродажба на българските облигации обратно на българските инвеститори.

Отстраняването на българските институционални инвеститори е обяснено със смешен аргумент дори и за лаиците. С рестрикцията Дянков обявява, че е спасил страната от изтичане на капитали. Истината е съвсем друга. Със забраната се дава привилегия на ограничена група чужди играчи да спечелят милиони, а за българските пенсионни и застрахователни компании остава “мисията” да купуват пласираните на вътрешен пазар ДЦК, с които Дянков редовно попълва пробития си бюджет.

Цената за България

Сделки като емисията български дълг са любими на спекулантите. Не защото България им е на сърце. Просто защото носят пари. Много пари. Парите в облигациите идват основно от лихви, но не само!

Още в първия ден след емитирането и свободната търговия на вторичен пазар облигацията поскъпна с 1.5%, а в средата на четвъртото тримесечие на 2012 г. котировките на Блумбърг показват над 10% скок в цената. Котировките се запазват дълго време на тази стойност и в началото на май 2013 г. цената на облигацията достига 110.15 за 100 номинал. За “посветените” в сделката това означава печалба от близо 100 млн. евро. Това представлява разликата между цената на придобиване, в която влиза отстъпката от 0.83% от номинала и цената на продажба на вторичния пазар. За тези пари Дянков се погрижи да отидат в чужди ръце. При това предварително подбрани. За българските пенсионни и застрахователни компании, банки и взаимни фондове това означава загуба на тези пари. Защото за тях се налага да излизат на вторичния пазар и да купуват дълга от там.

Че чуждите инвеститори са имали чисто спекулативна цел и нямат желание да притежават облигации само заради едната доходност от 4.25% показват и последните данни на БНБ. Към април 2013 г. собственост на българските институционални инвеститори са вече 360 млн. евро. И обемът им непрекъснато се покачва. Към днешна дата все още няма данни, но е много вероятно дори целият дълг да е в български ръце.

Още в деня на емитирането чуждите играчи свободно продават на вторичния пазар ценните книжа на български инвеститори, които исторически винаги държат между 70-90% от българския външен дълг. Това се потвърждава от последния търг за ДЦК, проведен от МФ.

На провелия се на 30 септември 2013 г. аукцион бяха предложени и одобрени книжа с номинал 20 млн. евро, а поръчките достигнаха 55.6 млн. евро. Постигнатата доходност за цялото одобрено количество е 3.05%. На търга банките придобиха 66.55% от предложеното количество ДЦК, пенсионните фондове 28.70%, а договорни фондове – 4.75%. И макар за ДЦК да е логично да отидат в български играчи, голямото презаписване показва наличието на ликвидност в българските играчи и готовността им да купуват държавен дълг. Стига някой да им го позволи.

Кой взе парите, Дянков?

Високата вторична доходност по държавно гарантирани ценни книжа означава или висок риск в страната, или източване на държавни пари към определени “инвеститори”. В САЩ доходност на такъв тип книжа над 7% минава на специален режим на разследване. Всичко това ни връща към основния въпрос: Кой спечели 10% доходност от българския държавен дълг? Официалният отговор на Министерството на финансите е, че доминират клиенти от континентална Европа – Великобритания – 25%, Германия – 17%, Австрия – 13%, Азия – 9%, САЩ офшор – 9%, Швейцария – 7%, Франция – 5%, Италия – 5%, други – 10%. Какво се крие зад тези сухи цифри? Пак според официалната информация с 18 инвеститори са проведени срещи от типа “на четири очи”, като 15 от тях действително участват в записването на емисията. С други 50 предварително селектирани участници в Женева е проведен конферентен телефонен разговор, като повече от половината от тях действително стават облигационери на емисията. В резултат на проведените лични срещи с общо 69 инвеститори от Австрия, Швейцария, Германия и Англия 42 от тях стават облигационери на емисията. Всички тези срещи не са организирани единствено по инициатива на банките посредници, а и по желание на Симеон Дянков.

Това може да означава само едно – тесен кръг инвеститори са имали преференциален достъп до предварителна, вътрешна информация относно параметрите на сделката, за която официално беше съобщено, че ще е от закрит тип! Конфиденциалната информация няма как да се получи, ако не си приближен до властта, както и до финансово правния екип, изработил правилата на играта.

Още повече, че информацията за дълга е филтрирана на няколко нива и официално спусканите захаросани данни от МФ са недостатъчни.

Тънка сингапурска линия

Макар и необявено официално от МФ, разпределение на инвеститорите по държави е направено от банките посредници. Информацията е доста любопитна и дава отговори на много въпроси. В топ 5 от държави, чиито резиденти са записали дълг, изненадващо или не, се нарежда Сингапур. Малката държавица стана популярна у нас в последните години около две личности, замесени заедно и поотделно със Симеон Дянков. Сингапур стана официалното убежище на забегналия от кредиторите си фалирал олигарх Иво Прокопиев. Именно по времето на емитирането на дълга Прокопиев пребиваваше в азиатската държава, за да върти далаверите си от разстояние. Двамата със Симеон Дянков са отлични приятели, а чрез медиите си Прокопиев осигуряваше на бившия финансов министър комфорт и платформа за представяне на всички идеи. Сделката за дълга беше отразена в изданията на олигарха в сладникав безкритичен тон, като се представи единствено разкрасената информация на МФ.

Сингапурската връзка продължи и се задълбочава с Илиян Михов. Новоизлюпеният ректор на INSED – Сингапур и преподавател по макроикономика беше сред кандидатите да заеме място в икономическия екип на правителството в края на 2010 г. За Михов Бойко Борисов обяви, че ще е вицепремиер, най-вероятно без портфейл, и основно ще помага на министъра на финансите Симеон Дянков най-вече в координацията за влизането на страната ни в еврозоната. Впоследствие обаче кандидатурата на професора отпадна, а той си замина за Сингапур. Михов също е сред приближените на Прокопиев. Изданието “Дневник” например публикува интервю, в което Михов открито лобираше за “модификация” на валутния борд. Плановете му в тази посока най-вероятно станаха причина да се прости с поста си, преди да го заеме.

Сингапурската тройка обаче запази добри контакти и очевидно е намерила подходяща форма, под която да осребри влиянието си в управлението на държавните финанси. Справка в БНБ показва, че в резиденти в Сингапур са заминали 64 млн. евро. Близо толкова, колкото са пласирани и в Швейцария, където според данните на МФ е имало нарочна среща с инвеститори. Постигнатият резултат без “роуд шоу” в Сингапур говори за това, че инвеститорите там са имали много добра вътрешна информация колко и как ще могат да спечелят. Информация, която няма как да е набрана без подаването й от най-високо ниво.

Нещо повече. Според данни от банките посредници от Сингапур е била и най-голямата одобрена с изричното “да” от Дянков индивидуална поръчка. Тя е на стойност 57 млн. евро, което е точно 6% от общия пласиран обем дълг. Това е и единствената поръчка, удовлетворена в пълна степен. Нещо, което няма как да стане без протекцията на Дянков. Само за сравнение – поръчка за 75 млн. евро от един от основните финансови играчи ING е била отказана напълно. Сингапур е сред малкото страни, от които са удовлетворени поръчките на всички инвеститори.

Само заради благоприятното отношение на Дянков пък сингапурският инвеститор е реализирал печалба от 1.3 млн. евро буквално за минути. От записването на емисията до сключването на сделките на регулирания пазар.

Неясни собственици

Още по-критично става, когато се разгледат останалите големи поръчки. Следващите четири места се заемат от хедж фондове, за които не е ясна страната на резидиране. С други думи финансовият министър съзнателно е поверил държавен дълг на компании офшорки. А това е в пълно противоречие с действията на Европейската комисия за по-силна регулация на сделките, в които участват офшорни компании.

В този случай България, благодарение на Дянков и неговото обкръжение, не само не е наложила допълнителна регулация, но директно е поверила дълга си в ръцете на спекулантите.

Опасното в случая е това, че хедж фондовете често набелязват държава с дълг, за да я атакуват на пазарите с цел повишение на доходността по този дълг. За пропадането на подобен сценарий помага само засилената покупка на облигации от български инвеститори, които макар и лишени от голямата спекулативна доходност пълнят портфейлите си с държавен дълг.

В. Репортер

Прочети цялата новина

Свързани новини: