Анимацията – фестивална екзотиката и търсене на зрители

Точно преди 4 години проф. Анри Кулев разказа пред e-vestnik как се е родила идеята за работилница по анимация за студенти във Варвара. До голяма степен причината е, че повече от 20 години няма издание на фестивала за анимация във Варна, което прекъсва връзката между поколенията. Година по-късно, през 2011 г., режисьорът заедно с шепа ентусиасти успя да възстанови фестивала, който тази година се проведе за девети път след неговото създаване (и за трета поредна година след възраждането му).
За своите изключителни и почти възрожденски усилия проф. Анри Кулев получи наградата „Горчивата чаша” от Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет. По този повод той заяви, че е много доволен от възстановяването на фестивала. „Наистина беше много тъжно това близо 20-годишно прекъсване, през което ни нямаше на анимационната карта на света, но слава Богу това вече не е така - заяви той. – Дори може да помислим и за възстановяване на анимационното студио, в което са работили най-големите български аниматори.”
Селекционната комисия беше подбрала 87 филма от над 500 заглавия от 28 страни. Повечето гости в своите оценки акцентираха върху много  добрата програмна схема –  сутрин беше конкурсната програма за детски филми, следобед – за късометражни, а вечер – за пълнометражни. Публиката се радваше на „Снежна кралица” по Андерсен (руска 3D анимация), японският филм „Свирепият войн”, испанския трилър „Апостол”, бразилския филм „Рио 2096”, чийто митичен герой живее повече от 600 години. Автобиографичният филм „Одобрен за осиновяване” беше смесица от документална и анимационна техника и попадаше в графата на модерния напоследък жанр документална анимация. Драмата на осиновеното корейско дете от семейство французи истински развълнува  зрителите.

Мнозина от присъстващите на фестивала си спомняха с носталгия златните години на българската анимация и на фестивала във Варна, когато залата в спортния комплекс на черноморската ни столица се е пукала по шевовете от зрители.
Но от разговорите с  част от чуждестранните гости става  ясно, че

проблемът с публиката не е само наш

Навсякъде по света властват телевизионните комерсиални сериали и на практика късометражна анимация почти няма къде да се гледа. Младата аниматорка от Швейцария Джейн Мамфорд каза, че и у тях, както и у нас преди началото на игралния филм някога са се пускали късометражни анимации. Сега тази практика не съществува. Затова и на проведената по време на фестивала кръгла маса за значението на подобни културни прояви всички се обединиха около мнението, че фестивалите са острови в океана от комерсиални продукции, които ни заливат. На тях творците от различни страни могат да се срещнат, да обменят идеи и взаимно да си вдъхнат кураж в трудната битка за оцеляване на изкуството.
А колкото до младите автори, фестивалите са единственият шанс някой  да види техните филми. Затова и масираното присъствие  на десетина европейски университета беше особено радостно за организаторите на събитието във Варна, сред които е и Нов български университет.

„Една от идеите ни беше да свържем професионалния свят със  студентите -  каза доц. Цветомира  Николова от НБУ, член на журито. – Затова още на първото възстановено издание  на фестивала поканихме за участие  и университети.”
Продукцията на университетите в Люцерн, Единбург, Баден-Вюртемберг, Талин; филмовото училище La Poudriere от Валанс, Франция; френското училище Les Goblins, НАТФИЗ и НБУ обнадежди присъстващите със своите свежи идеи, чувство ...

Свързани новини: