След трагедията в Лампедуза - Европа търси отговор за имигрантите

Алвис Армелини
ДПА

Ако има едно нещо в Европа, по което всички са съгласни след смъртта на близо 200 мигранти край бреговете на Италия миналата седмица, то е че нещо трябва да се направи.

Но въпросът какво точно е необходимо, вече се оформя като ябълка на раздора. Европейските вътрешни министри се готвят за дебати по въпроса днес.

Миграцията от дълго време е чувствителна тема в Европа, която остава приоритетна дестинация за тези, които търсят по-добър живот. През 2011 г. в ЕС е имало около 1,7 милиона имигранти според статистиката на агенция Евростат.

“Днес мигрират повече хора отвсякога”, отбеляза миналата седмица Уилям Суинг, генерален директор на Международната организация по миграцията, на среща, организирана от Съвета за външни отношения.

От друга страна, често наблюдаваме “нещо като вълна, прилив на антимигрантски настроения, по-затегнати визови режими, затваряне на границите, изграждане на стени, създаване на препятствия за придвижването на хора”, каза той.

Италия за момента единствено иска съдействие от ЕС, за да се справи с новия приток на мигранти, идващи от раздираните от конфликти Близък изток и Северна Африка.

Европа е на кръстопът - трябва да реши дали наистина е съюз от държави”, заяви Анджелино Алфано пред италианския парламент миналата седмица. “Средиземноморието е границата между Африка е Европа, а не между Африка и Италия”.

“Случилото се край Лампедуза е огромна трагедия - най-голямата трагедия, свързана с миграция на хора в историята на Сицилия, а най-много боли от факта, че Европа е страничен наблюдател”, написа в отворено писмо кметицата на Лампедуза Джузи Николини. “Общини като нашата не може да бъдат оставени сами на фронтовата линия”.

По официални данни за първите 9 месеца на 2013 г. около 30 100 души са стигнали с плавателни съдове бреговете на Италия, за да търсят убежище, в сравнение с 2012 година, когато те са били по-малко от 8000.

Тези цифри изобщо не могат да се сравняват с 62-те хиляди души, дошли по море в Италия през 2011 г. в разгара на продемократичната вълна от протести, известна като Арабска пролет. Сега Алфано казва, че Италия има нужда от съдействие.

Блокът на 28-те обаче няма особено желание за драстични миграционни реформи, особено що се отнася до т.нар. Дъблински правила, които принуждават лицата, търсещи убежище, да искат закрила от първата страна, в която пристигнат.

“Определено не говорим за Дъблин. Случаят е приключен”, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Попитани какви други пътища за действие има, служители на ЕС посочват нуждата от напредък по европейска система за гранична охрана; напредък по междудържавното партньорство, за да могат мигрантите да останат (в съответната страна) или да преминат транзит; и напредък по действията срещу трафикантите на хора.

“Миграцията намалява бедността изключително много. Нуждаем се от нови канали за легална миграция”, заяви миналата седмица еврокомисарят по въртешните работи Сесилия Малстрьом.

Неправителствени организации призоваха ЕС да създаде “хуманитарни канали”, позволяващи на търсещите убежище да прекосяват безопасно Средиземно море.

“Тъй като почти не съществуват законни канали за влизане в ЕС с цел търсене на закрила, повечето бежанци нямат друг избор, освен да рискуват живота си в опит да отидат на безопасно място”, отбеляза Европейският съвет за бежанците и изгнаниците. “Това трябва да се промени”.

Възможността за по-голямо финансиране на Италия също бе засегната, въпреки че служители в ЕС посочват, че страната вече е сред получаващите най-много помощи за миграция, и тази година за целта са отделени 138 милиона евро.

Италия ...

Свързани новини: