Турция - печат на прицел

Франс прес

В Турция на премиера Реджеп Тайип Ердоган журналистиката стана професия с висок риск. От юни десетки репортери, автори на редакционни статии или хроникьори загубиха работата си, ставайки жертви на репресията на антиправителствените протести, които разтърсиха страната.

Сред тях е Али Екбер Ертюрк, уволнен миналия месец от ежедневника “Акшам” заради това, че по думите му е изразил подкрепата си за демонстрантите.

Подкрепих демонстрациите за парка Гези на моята страница във Фейсбук и в профила ми в Туитър, изразявайки моята лична позиция, а не тази на моя вестник, изтъква той.

Само преди една година Комтетът за защита на журналистите, неправителствена организация, базирана в Ню Йорк, бе преброил 76 журналисти, намиращи се в затвора, и определи Турция като “най-големия затвор в света” за печата. Преди Китай или Иран. Вълната от демонстрации, която бе насочена срещу премиера на ислямо-консервативното правителство, не промени нищо.

“Положението е от лошо по-лошо. Страхът властва вече в много медии”, казва със съжаление ръководителят на синдиката на турските журналисти Ерджан Ипекчи.

Според него най-малко 85 журналисти, преценени като враждебно настроени към управлението, са били уволнени или принудени да подадат оставка след демонстрациите, тръгнали от парка Гези в Истанбул на 31 май.

От това не се изплъзнаха големите журналисти. На 52 години Джан Дюндар бе уволнен това лято от в.”Миллиет”, където работеше от 2001 г. Според този изтъкнат автор на статии посегателствата върху свободата на печата са върнали неговата страна към мрачните времена на военната диктатура.

“Като журналист, който е преживял 12 септември 1980 г., дата на военен преврат , мога да кажа, че изпитвам съжаление от цензурата. Когато една статия бе забранявана, военен идваше да ни информира за това сутринта и тя не се публикуваше”, се спомня Дюндар.

“Днес знам, че дори не особено благоприятни снимки на премиера са достатъчни, за да предизвикат безпокойство във вестника”, отбелязва той със съжаление.

Правителството, което многократно е било порицавано във връзка със съдбата на журналистите, отрича да упражнява какъвто и да било натиск срещу медиите, които са показали някакава симпатия по отношеине на участниците в протестите през юни.

И все пак примери на сплашване не липсват. Исмаил Саймаз, който работи в либералния ежедневник “Радикал”, бе заплашен от валия заради това, че е разследвал обстоятелствата на смъртта на 19-годишен демонстрант и е публикувал серия от статии, открояващи пропуски на полицията.

“Ако продължите да работите по тази тема и да правите коментари, Вие сте долен и недостоен за уважение”, му написал в електронно съобщение валията на Ескишехир Западна Турция Азим Туна.

“Аз работя под натиск от 2009 г. и близо двадесет жалби бяха подадени срещу мен, но това е първият случай, когато получих такъв имейл от валия, изпратен от личния му адрес. Това е учудващо и жалко”, казва Исмаил Саймаз.

Заплахата, която далеч не принадлежи само на политическите власти,

произтича също от собствениците на медии, в основната си част индустриални конгломерати, чийто оборот често пъти е тясно зависим от тържавните търгове.

Най-голямата турска медийна група Доган се освободи от еждневника “Миллиет”, след като правителството му наложи рекордна данъчна корекция през 2009 г.

“Това беше послание към всички собственици на печатни издания. Този на “Миллиет” го разбра отлично и ни даде да разберем, че не иска повече редакционни статии, които може да подразнят премиера”, изтъква Джан Дюндар. “Гласовете от вестника, които влизаха в дисонанс, замлъкнаха и продажбите му спаднаха”, добавя той.

По ...

Свързани новини: