Задава се промяна в здравно-осигурителната система, но още не е ясно каква

Лансираните в четвъртък от здравния министър Таня Андреева идеи за създаване на един или няколко допълнителни здравни фондове от септември следващата година, могат да се реализират, но в посочения срок създаването на такива фондове може да стане само на равнище нормативна уредба. Това смята председателят на здравната парламентарна комисия Нигяр Джафер.   Тя коментира пред Mediapool лишената от подробности идея на министър Андреева, изказана "на крак" пред журналисти за реформа в здравното осигуряване.   Според Нигяр Джафер това важи не само за модел, нахвърлян в общи рамки от министъра, но и за всеки друг, който би могъл да бъде избран след като се проведат обществените и политическите дебати по темата.   Според министър Андреева планира се 8-процентната здравна вноска да се поделя между новооткритите фондове и НЗОК в съотношение 2 към 6 процента. Това бил вариантът, който е "най-вероятно да бъде реализиран" за промяна на здравно-осигурителния модел на страната. Основните пакети в болничната помощ щели да се финансират от допълнителните фондове, които ще сключват договори с болниците, предвижда още идеята.   "Нищо не се знае, но реформата ще влезе от средата на следващата година", не дадоха повече подробности и от пресцентъра на здравното министерство в петък, като уточниха, че Андреева не е направила официално изявление за новия модел на здравното осигуряване, а просто е споменала идеята в отговор на въпрос от журналист.   В момента разговорите за промяна на здравно-осигурителния модел се водели на ниво експерти, тепърва предстояло свикване на обществен съвет и събиране на политическа подкрепа. По думите на самата Андреева, министър-председателят Орешарски също бил запознат с идеята.   Нищо за такава реформа не е обсъждано преди двайсетина дни на заседанието на здравната комисия в началото на септември, каза пред Mediapool Мими Виткова, министър на здравеопазването l кабинета "Виденов" (1995-1997). В момента тя ръководи доброволния здравно-осигурителен фонд "Доверие" и е председател на Асоциацията на доброволните фондове за здравно осигуряване.   Виткова изрази съмнение, че дофинансирането на болничната помощ няма да може да се поема от новооткритите фондове с предвидените 2 процента от здравната вноска. Според нея изказването на сегашния министър за новите фондове е "мнение, подхвърлено просто така".   Управителят на здравната каса Румяна Тодорова също бе скептична. В четвъртък, няколко часа след изказването на министър Андреева, тя каза, че с нея не е обсъждан въпросът за промяна на здравно-осигурителния модел на страната. Тя обяви идеята за рискована и изискваща сериозна законодателна уредба и също зададе въпроса дали двата процента от здравните вноски стигат да покрият липсите в болничната помощ. Според последните прогнози, НЗОК ще приключи годината със 137 дефицит по това перо.   Дали ще разделим 8-процентната вноска на 2 + 6 на сто или по какъвто и да било друг начин, тя пак ще си остане в размер точно на 8 процента, бе коментарът на председателя на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Той обаче също направи уговорката, че е научил за идеята от медиите и по темата не е искано мнението на съсловната организация. Райчинов посочи още, че не е разумно здравно-осигурителният модел да бъде променян по средата на годината, каквито намерения изрази министър Андреева.   България отново ще избира здравно-осигурителен модел   От министерството планират общественият съвет да се свика в началото на ноември. За обсъждането ще бъдат подбрани три варианта, предизвикали най-голямо одобрение сред експертите от Министерския съвет и Министерството на финансите. Тези варианти обаче не бяха посочени от министерството.   Основните модели на здравното осигуряване по света са четири и се различават по принципа на финансиране на здравните и лечебните услуги – "Семашко", "Бисмарк", "Кенеди" и "Бевъридж". Централизираният и изцяло държавен модел "Семашко" действаше в България до преди 13 години, като най-силно бе застъпен по социалистическо време до 1989 г.   В момента здравеопазването ни действа по модела "Бисмарк", който допълва основното финансиране със здравните вноски, удържани от доходите на гражданите. Здравната каса получава и бюджет от държавата. По думите на Нигяр Джафер обаче, българският модел комбинира различни подходи, което води до неефективност и непрозрачност на системата. Тя е на мнение, че концепцията трябва да се избистри.   Моделите "Бевъридж" и "Кенеди" действат съответно в някои западноевропейски държави и в САЩ. При "Бевъридж", по който се работи във Великобритания, Португалия, Испания и другаде, се разчита в голяма степен на данъчното финансиране на здравеопазването. При модела "Кенеди" липсва задължително здравно-осигуряване.   Според Джафер обществените нагласи са категорично за промени в здравното ни осигуряване. Хората забелязват непрозрачност в дейността на здравното осигуряване, чуват, че се наливат много средства, но пациентите не усещат ползата от това, коментира Джафер.   Нейната препоръка е да се избере тази реформа, която ще донесе най-малко сътресения в системата и преходът да бъде извършен плавно. Джафер наблегна и на необходимостта от конкуренция между отделните фондове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: