Apps на отчаянието

Допълващата съставка на пост-комунистическата партийна рецепта е отдавна известна. След като в резултат на собствения си дизайн за прехода запрати в полубитието стотици хиляди, политинженерията постоянно подмята народняшки спасители и ги организира като политически апликации. Те запълват техния поглед, рисуват спасителни сценарии и предлагат цветно „политическо ежедневие". Озвучават точно техните страхове, дописват добре прекъснатите им житейски истории. С мека политтерапия запълват нескончаемата нужда от нови виновни, но и нови спасения. Апликации, които да осветяват притъмнения им хоризонт, да блещукат, докато изтече срока им на годност. Минаха царя, пъдаря и патриота. Машината отново работи.Производството на новите apps си върви с пълна сила, ускорено от залязващата „Атака" и нуждата от следващи парчета за следваща „гарнитура". Първата готвена апликация прилича на резерва на силно наранения „наратив" на Волен Сидеров и се струпва на едно място под зоркото око на Валери Симеонов. Тя започна като история на едно предателство и раздяла и собствената й телевизия направи от нея сериал с немалка аудитория. Наглед за нея е отредена „поливалентност" от раннодоганов тип, възможност за приплъзване накъдето се наложи, ляво, дясно или „центристко въртене" около оста си. В крайна сметка, националната кауза заслужава да бъде защитавана независимо от политическия цвят на съюзника

Прочети цялата новина

Свързани новини: