Сътрудници на ДС отново могат да заемат постове в СЕМ и държавните медии

Конституционният съд обяви за противоконституционни и противоречащи на международни договори два лустрационни текста от Закона за радиото и телевизията – чл.26, т.3 и чл.59, ал.2, т.3 ЗРТ, съобщава Правен свят.

„В съвременната демократична държава е недопустимо която и да е свобода, включително и свободата на медиите от всякаква цензура, да бъде гарантирана посредством законодателно ограничаване на конституционни права на гражданите“, се посочва в  решение № 8/2013 г. на КС от 11 октомври. Решението е взето с мнозинството от седем гласа, срещу трима на особено мнение – на Благовест Пунев (който е докладчик по делото), Кети Маркова и Анастас Анастасов. Двама от конституционните съдии не са участвали в заседението – Стефка Стоева и Румен Ненков.

„Въведената забрана за български граждани да бъдат членове на Съвета за електронни медии, както и да бъдат назначавани за членове на управителните съвети на Българската национална телевизия и Българското национално радио при положение, че са били щатни или нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност има лустрационен характер ипротиворечи на принципа на правовата държава и на принципа на равенство на гражданите, като по същество представлява дискриминация, въведена със закон“, приема мнозинството от КС .

„Негативната оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество“, смята още мнозинството.

Тези разпоредби са и дискриминационни, защото няма закон, който да въвежда обща забрана за заемане на публични длъжности от сътрудници на тоталитарните тайни служби, а такова ограничение съществува само за членовете на СЕМ и управата на БНТ и БНР.

Решението се позовава на богата еднозначна практика на КС по отношение на множеството опити за въвеждане на лустрационни текстове в българското заканодателство, които неизменно са били обявявани за противоконституционни от различни състави на съда през годините.

Двата лустрационни текста противоречат още на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенция № 111 на МОТ относно дискриминацията в областта на труда и професиите, пише в мотивите на мнозинството.

Седемте съдии не приемат разбирането на колегите си, останали на особено мнение, че въпросните ограничения са необходими, защото БНТ и БНР представляват национални обществени информационни институции и трябва да се ръководят от принципите на свободата за изразяване на мнение, гарантиране на правото на информация, балансирано представяна, а СЕМ е независим медиен регулатор, който трябва да се ръководи от обществените интереси.

„Предпоставянето, че дейността на бившите тайни служби е свързана с конспиративност и провеждане на дезинформация по отношение на общественото мнение и точно поради това създава обосновано съмнение в лоялността към принципите на новата демократична информационна политика на държавата на съответна група лица, сътрудничели на бившата Държавна сигурност, е неприемливо. Ограничаване на конституционни права въз основа на подобно „обосновано съмнение“ не се вписва в изискванията на принципа на правовата държава„, се посочва в мотивите на решението.

Позицията на мнозинството е разкритикувана по нестандартен начин в особеното мнение на тримата съдии Пунев, Маркова и Анастасов, където се казва, че по логиката на приетото решение в следвоенна Германия би трябвало да се допуснат подчинените на д-р Гьобелс да ръководят държавните медии:

„Изискването за лоялност към демократичните принципи по отношение на държавната администрация и професиите, пряко обслужващи обществените интереси, съставлява компонент на легитимната цел демокрацията да бъде в състояние да се самозащитава. Такава лоялност не може да се очаква от лица, обвързали миналото си с репресивните тайни служби на тоталитарната държава. Аргументът, поддържан в решението, че реализирането на нормата на чл. 40, ал. 1 от Конституцията, а именно свободата на печата и средствата за масова информация и изключването на цензурирането им е недопустимо да се гарантира с рестрикции за заемане на ръководни длъжности в обществените електронни медии, е неприемлив, защото при определени исторически условия това е начинът за постигане на посочената легитимна конституционна цел. Обратното разбиране би означавало, че например в следвоенна Германия по съображения, че не трябва да се ограничават конституционни права, би следвало да се допуснат на ръководни позиции в най-важните държавни медии бивши служители на ведомството на д-р Гьобелс, които да определят професионалните стандарти на основните обществени информационни институции, въпреки че при бившия режим по служебна характеристика са били цензори и дезинформатори. Поради това в разглеждания случай ограничаването на достъпа до ръководните длъжности в БНТ, БНР и СЕМ е допустимо, стига да е пропорционално в светлината на историческия, политически и социален опит на всяка отделна държава, както и на конкретната степен на опасност за демократичните й устои.

В този смисъл е трайната практика на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), според който ограниченията за заемане на определени публични длъжности в посткомунистическите държави в периода на преход от тоталитаризъм към демокрация, в което се изразява лустрирането на бившите сътрудници на тайните служби, е тогава пропорционално, когато съответства на легитимната цел да се избегнат рисковете за успешното осъществяване на този преход. Европейският съд за правата на човека отстоява позицията, че лустрацията може да се прилага само като временна мярка, докато съществува заплаха за демократичния ред в условията на посттоталитарно общество, намиращо се в началото на своето демократично развитие, поради което приема, че тя е недопустима при установен стабилен демократичен режим.

В контекста обаче на българския политически опит и исторически условия, въпреки продължителния период от време, изтекъл от началото на демократичните промени, проблемът за лустрацията продължава да бъде актуален. Това е така, защото като временна мярка тя не е прилагана в миналото (доколкото е имало спорадични опити, те са завършвали безуспешно или поради намесата на Конституционния съд, или чрез промяна на законодателството в обратен смисъл), а българският преход към демокрация в значителна степен е симулативен или не се е състоял. В тази връзка не може да се поддържа тезата, че в България е налице стабилна и успешно функционираща демокрация, с което са предотвратени рисковете за нейното демократично развитие, поради което е допустимо без опасност за това развитие ръководни позиции в националните електронни медии да бъдат заемани от бившите сътрудници на репресивните служби на стария режим. Обратно, налага се констатацията, че тази опасност за демократичните промени и създаване условия за нов авторитаризъм продължава да съществува, поради което в чувствителната област на процеса на доставяне на информация, формираща общественото мнение и неговото институционализиране, е необходимо да съществуват рестрикциите, въведени с оспорените разпоредби на ЗРТ.„

The post Сътрудници на ДС отново могат да заемат постове в СЕМ и държавните медии appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина

Свързани новини: