Генерал Ас Сиси и последователите му обричат Египет на още сътресения

Решението на правителството на Барак Обама да прекрати част от военната помощ за Египет е типична илюстрация на поговорката “по-добре късно, отколкото никога”. Макар първоначално обявяването на тази стъпка да се очакваше през август, огласяването й сега е предупреждение към военните метежници в Кайро, че репресивното им отношение към опозицията заплашва да потопи Египет в неконтролируемо насилие.

През уикенда войници отново застреляха множество мирно протестиращи членове на “Мюсюлмански братя”, а ден по-късно неизвестни нападатели атакуваха редица военни и правителствени мишени в най-голямата акция срещу насилието след преврата. Никой не пое отговорност за нападенията, но можеше да се предвиди, че отказът на генерал Абду Фатах ас Сиси да облекчи репресиите срещу “Братята” ще предизвика насилие.

В коя друга държава по света излъчен на избори президент от три месеца е бил задържан без връзка нито със семейството си, нито с адвокати? В коя друга страна е нещо обичайно да се стреля по демонстрантите без предупреждение, при това не със сачми или гумени куршуми, а с бойни патрони?

Египет не е преживявал толкова жестоки репресии от десетилетия. Последните две-три години от управлението на Хосни Мубарак сега изглеждат почти хуманно: въпреки повсеместния контрол протести малко или много се допускаха, а “Мюсюлмански братя” имаха възможност да пращат свои представители на парламентарни избори като независими кандидати.

Контролираните от режима египетски съдилища подеха процес не просто за забраняване на политическата партия, създадена от “Мюсюлмански братя” след 2011 г., а за поставяне извън закона на организацията заедно с мрежата й за социални грижи и дейности. Активът на самите “Братя” в областта на човешките права през годината, в която движението имаше частични правомощия в Египет, не бе добър.

Движението не положи достатъчно усилия да обуздае полицията, чиито злоупотреби бяха една от основните причини за избухването на протестите през януари 2011 г. Всъщност имаше времена, когато “Братята” искаха да насърчат действията на полицията за задушаване на опонентите им. Многобройните грешки на Мохамед Морси обаче не могат да се сравняват, а още по-малко да оправдаят случилото се след преврата от 3 юли тази година.

Също толкова страшна е липсата на практика на обществена критичност или мирни протести от страна на други части на египетското общество, освен поддръжниците на “Мюсюлмански братя”. Туитър остава свободна зона за недоволство, досега не е имало репресии или арести заради публикуване на коментар против военните в него или във Фейсбук. Режимът гледа на тях като на полезен “клапан за изпускане на парата”.

Още по-показателни са изобилстващите в официалния печат, в телевизии и дискусионни предавания гротескни опити за очерняне на “Братята” и всичките им дейности, а също на малцината видни личности извън организацията, позволяващи си критика на висок глас, като Мохамед Ел Барадеи. Колкото и примитивна да е пропагандата, тя убеди изумително много иначе здравомислещи египтяни.

В резултат политиката почти изцяло се поляризира. Емоционалният тон на т.нар. дебати никога не бил по-креслив, а шансовете за евентуално помирение от ден на ден избледняват. Някои салафити се включиха в протестите на “Мюсюлмански братя”, но партия “Нур”, която ги представляваше на последните избори, продължава да се колебае между подкрепата за преврата и мълчанието.

Неколцина светски либерали негодуват тихо зад удобната интелектуална позиция “нито с “Братята”, нито с армията”, но ако този неутралитет не бъде загърбен в полза на открито ...

Свързани новини: