Изповедта на българска медицинска сестра в Англия

Когато решиш да осъществиш мечтата, принуден от деѝствителноста в собствената си държава, започват други проблеми и не по малко напрегнат и интересен живот. Вече си на 40 с добра професия и много добър професионален опит. Решаваш да започнеш всичко отначало, да рискуваш, да промениш живота си.

Така и аз реших, че вече живота в собствената ми държава става непоносим. От всякъде те затискат социално битовите проблеми. Всеки ден започва с поредното държавно безумие и лудо препускане за поредната изкарана пара. Бързаш за една работа, тичаш за втора и в края на деня вече мислиш за следващият ден.

 Та в един обикновен ден, изморила се от безкрайно чакане, бюрокрация и висене по министерства се отзовах в Англия, където да си медицинска сестра е чудесно.

 Отзовах се тук чрез посредническа Агенция и от тук започна един не по малко интересен и напрегнат живот. След вадене на куп документи за регистрация и отвряне на PIN номер за работа като медицински специалист в Англия, започна едно продължително чакане. Когато правех запитване към агенцията за това какво се случва, получавах отговор: Чакаме. В един прекрасен момент чакането ми писна и помолих моя приятелка англичанка да се обади до Организацията на специалистите по здравни грижи и се оказа, че парите които бях оставила в Агенцията за такси към тях, изобщо не са внесени.

 След дългото чакане, заминах за броени часове и куп извинения. Тук вече нещо ново, Англиѝска агенция. Един прекрасен заробващ договор. Работиш като болногледач в старчески дом, защото езика ти куца или като медицинска сестра в такъв, защото от тук трябва да почнеш. Няма лошо, стига обаче да получаваш нормално възнаграждение, защото агенцията ти удържа 1 паунд на всеки заработен час, освен другите такси, които ти се удържат в края на всеки месец. И така ти правиш едни хубави 50–60 часа на седмица, за да можеш да оцелееш, а Агенцията прави едни хубави пари за месеца на твоѝ гръб.

 Не желая да споменавам за останалите проблеми с работодатели, с проблемите в домовете и квартирите. Когато решиш да се обърнеш към агенцията си за помощ, всички се оказват заети или ти се изброяват куп причини и ти пак си на съответната права, без да знаеш на къде и към кого да се обърнеш. Да не говорим и за таксите и комисионни, които ти се удържат, за вадене на документи и какво ли още не.

 На всичко отгоре, трябва да си усмихнат и щастлив, защото ако не си щастлив, просто си отиваш от работа.

Ако си щастлив и работиш, ще се намери някоѝ добър колега да напише рапорт срещу теб, че днес си прекалено щастлив и пак лошо. Или пък ще караш през зимата колело по 5 мили, защото няма удобен транспорт. И в това няма лошо, спортът никога не е излишен. За естеството на работа, ами какво да кажа, освен че идват много добри професионалисти от България и са принудени да работят в неприятна обстановка и лошо отношение.

 Не искам да разочаровам никого, но нека не живеят с илюзията, че тук ще са носени на ръце, защото са добри, защото могат, напротив. Започваш от нулата и отново учене и пак учене, тренинги , курсове и какво ли още не. Не смятам, че системата тук е по-добра. Какво ти остава, освен да си затвориш очите за това което се случва, иначе няма работа, няма пари. Да не говорим за това, че Агенцията борави свободно с твоите данни и в един момент прекратява деѝноста си, което означава, че си без работа и на улицата.

 Сменяш Агенцията, уж с по-добра и нещата пак са същите, дори по зле. Всичко е прекрасно в началоло. Интервюта, обещания за хубава работа, съдеѝствие за курсове и документи и добро заплащане. Започват пак същите теглила. Обясняваш с кого си работил, какви проблеми си имал и съответно: “О, да ние ги знаем тия, те са мошеници, те са малки на пазара, ние сме сериозна агенция и при нас никой не е останал без работа.” Пълни глупости. Не само, че често си без работа, но се налага и да останеш и в хотела им, където посещаваш тренинги и курсове по език. Тези тренинги са ти излишни, но заплащаш за тях. Защо са излишни? Ами защото нито един работодател след това не ги признава и започват нови. Просто пари, дадени на вятъра.

 Курсъта за езика. Aми добре, важно е, стига да е разделен на нива – начално и така нататък, също платен. Хотелът, ами не желая да го обсъждам, просто хостел, на ниво една звезда, ако може и тя да се даде. За това съответно също ти се спират пари от заплатите, които ще получаваш и ти си един удобен длъжник. Хубаво е, нали? Да не говорим за това, което се случва там.

Въпросната Агенция работи с румънци и българи. Станах свидетел на невероятни интервюта за работа и страхотни автобиографии. Мисля, че е отвратително да се спекулира с професията на медицинска сестра и здравен работник, за сметка на човешки живот, само за да правиш пари. Определено съседна Румъния се оказа доста по-предприемчива, находчива и оправна от нас. Фалшиви автобиографии, документи и какво ли още не. Може би някои, които са се сблъскавали със съответните агенции, ще се сетят за кого става въпрос. Предполагам, че тези хора също са били или са потърпевши от съответните агенции и за това искам да кажа на хората, които тръгват от България. Не бъдете безумно доверчиви, колкото и да ви е трудно. Винаги има начин и път. Не правете това, обаче с Вашите документи, защото може да има неприятни последствия. Да не говорим за Вашия опит и стаж, винаги може да се провери и разбере, когато работодателят реши да провери или се усъмни във Вас.

Преценете добре приоритетите си и своите възможности, преди да кандидатствате за работа, защото това после също може да се окаже проблем. Ако идвате за сезонна работа добре, но когато искате да промените живота си, трябва да сте подготвени за редица проблеми, битки със системата и да потърсите квалифицирана помощ навреме.

 Винаги има начин и път. Не го забравяѝте!

 

Мария

*Пълният текст е публикуван в e-vesti.co.uk.

Статията "Изповедта на българска медицинска сестра в Англия" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: