Отдавна всички живеем с ежедневното усещане, че България е страна на ексцесиите. Не че нещата, които се случват тук, не се случват и на друго място. Но тук те са обгърнати от някаква самоубийствена крайност и разюзданост, от усещането, че след това вече нищо не предстои, нищо няма, няма време, няма вечност, няма наказание, нито възмездие, нито прошка. Но това не е екстатичността на Дмитрий Карамазов, която е неговият начин на търсене на Бог. Това е някаква полуживотинска безчувственост, вледеняваща тъпота, душевна несъстоятелност. Безизходност. Една жена от Димитровград реши, че роялът в читалището е излишен, заема място и пречи. Като пестелива и оправна домакиня, тя все пак не го изхвърли, а го нацепи, за да го използва за подпалки. Министърът на здравеоп...