Буря в гората Една вечер, докато Щур и Враби си играеха на полянката, се чу силен грохот. Враби така се стресна, че скри личице в крилцата си. Щур, не по-малко изплашен, събра смелост и прегърна приятелката си. В този момент нещо освети полянката така, сякаш беше ден. - Бързу, да тичками в скришничиту, Враби - каза Щур. Двамата приятели се сгушиха в скришника. Едва бяха прибрали краченцата си и едри капки дъжд се хвърлиха върху земята. - Струхуваш ли са, Враби? - Мъничко, Щур. Това е буря, знаеш. Ако ме намокри, няма да мога да летя. - А мени ку ма намокри, козинката ми ша тижи и ни мога да ходим. Самучи, дъждецът и многу хубав за тривичкътъ и Голямуту Дъб, и всичкити растенийцъ. - Да, Щур. Тези дъждове пълнят реките и езерцата и дават живот. Ние можем да си седим тук и да си разказ...