Първо бомбардираха, после гледаха отдалеч

На 20 октомври 2011 г. умря Муамар Кадафи. Бунтовници преследваха диктатора до смърт. В това преследване участваха и бойни самолети на НАТО и до последния момент помагаха за ликвидирането му.

Никой не тъгуваше за Кадафи. Либия бе освободена от своя диктатор. Само няколко месеца по-късно либийците избраха парламент. Дори само това се приемаше за доказателство за постигнат успех. Западът бе доволен - и се отдръпна.

Ами днес? Злощастното корабче, при чието потъване преди две седмици край остров Лампедуза се удавиха над 300 души, бе доплавало от Либия - доста вероятно от пристанищния град Мисрата. Това е удивително. Защото този град през лятото на 2011 г. в продължение на много седмици бе обсаден от силите на Кадафи. В западните медии той придоби нещо като статут на град герой заради волята си да се съпротивлява. Кадафи не успя да превземе Мисрата, защото НАТО със своите бойни самолети не го позволи.

В крайна сметка обсадените се освободиха. Мисрата се превърна в символ на съпротивата срещу Кадафи. А днес това е един град, в който каналджиите могат безпрепятствено да печелят милиони от търговия с хора. С известна нотка на цинизъм може да се каже следното: НАТО отвори пътя за гангстерите, за да могат да си въртят бизнеса. И алиансът направи това в името на човешките права!

Кадафи също се занимаваше с търговия с хора, но на държавно равнище. Това го правеше трудно предсказуем. През 2008 г. например той сключи споразумение с тогавашното италианското правителство, според което Либия бе готова да приема обратно всички бежанци, които се отправяха от нейните брегове към Италия. А Кадафи бе награден щедро за тази си доброволна полицейска функция. Това споразумение с диктатора бе позорно и безполезно.

Либийските власти по онова време просто пускаха много от бежанците в Сахара и ги оставяха на милостта на съдбата. Днес обаче не би имало никого, с когото да се сключи каквото и да било споразумение, защото в Либия вече няма централна власт. Либия е близо до това да се превърне в “провалена държава” - нещо като Сомалия на Средиземноморието.

Това е следствие от цинизма на Запада, облечен в дрехите на морала. НАТО се намеси в Либия под лозунга “Отговорност за защита” - Responsibility to Protect (R2P). Според тази концепция на ООН международната общност вече не може да си седи и да наблюдава безучастно как в някоя страна масово се нарушават човешки права. Именно тогава международната общност е принудена да действа. Когато бунтът срещу Кадафи избухна през февруари 2011 г. и той предприе твърди действия срещу него, беше приложен принципа R2P. И НАТО бомбардира.

Само че след това не направи нищо повече. Западът гледаше отдалеч. А какво стана с човешките права? Сега те трябваше да се защитават на други места, например в Сирия. Тоест Западът продължи нататък, към следващата страна, която да “спасява”.

Ами Либия? Имаше ли още нещо там?

Да, имаше. Но ние го забравихме. И сега то застига и преследва европейците като някакъв упорит призрак.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: