Решението на мнозинството в КС по делото "Пеевски" е абсурдно*

Благовест Пунев е избран за конституционен съдия през 2006 година от квотата на съдебната власт. Той е сред петимата в съда, които се обявиха против връщането на Делян Пеевски в Народното събрание. Според него решението на колегите му по казуса е логически и правен абсурд. Пунев се обявява за повече прозрачност при работата на институцията, по-бързо разглеждане на делата и напълно отрича трактовката, че решенията на КС не се коментират.   Г-н Пунев, свидетели сме на особено остри публични упреци срещу Конституционния съд (КС) - по повод на конкретни дела и по принцип. Как ще коментирате тези атаки?   За съжаление, упреците и атаката срещу Конституционния съд са съвсем основателни. КС не е извън публичния и обществения контрол, не е някакъв затворен елитарен клуб, който стои над всякакви критики, още повече, че той разглежда дела с голям обществен интерес и значимост.   Вярно е, че тази институция така е замислена. Има едно тълкувателно решение на КС от зората на неговото съществуване, в което се казва, че той е поставен извън трите власти, за да бъде арбитър между институциите. Презумпцията е, че в КС се изпращат мъдреците, старейшините на обществото, хора с изключително висок морал и професионализъм, олицетворението на аристократизма в управлението.   Още в Древна Гърция съществува теория, че във всяко управление съществуват едновременно три елемента - монархически, аристократически и демократически елемент. Генезисът на основните институции в една съвременна държава може да се потърси и в това разбиране. Президентската институция, да речем, представлява монархическото начало, държавния глава. Аристократичният елемент в управлението са различни институции, които се отличават предимно с някакво елитарно качество на своя състав, например Сенат, а също и Конституционния съд. Демократичният елемент е парламентът. Това, разбира се, е идеалният модел, който е далеч от реалността. Всеки от тези елементи на управлението може да деградира. Според древните мислители, монархията може да се изроди в деспотизъм, аристократичното управление - в олигархия, а демокрацията - в охлокрация (власт на тълпата), управлявана от демагози, днес бихме казали "популисти".   Така или иначе, като говорим за един орган, който по идея е над всички останали по силата не само на елитарността на своя състав, на професионализма и морала им, но и на неговото собствено място и замисъл в системата на държавното управление, това въобще не означава, че в едно демократично общество той трябва да бъде поставен извън обществения контрол и критика. А това, което особено силно и отчетливо липсва при нас, е научната критика на юриспруденцията на Конституционния съд.   Действително, КС е силно критикуван заради качеството на състава си, подбора, организацията на работа, забавянето на делата и т. н. Но наистина рядко се стига до задълбочена научна критика на конкретни решения или на практика по конкретен проблем.   Нашата юриспруденция просто не се коментира. Няма спор, че решенията на КС са задължителни и трябва да се изпълняват. В този смисъл - не може Народното събрание, след като един закон е обявен за противоконституционен, да го прегласува. Това е дезавуиране на демокрацията, нарушаване на правилата на играта - все едно биеш рефера в едно състезание. Това обаче не означава, че решенията на КС не трябва да бъдат коментирани и критикувани, напротив, те трябва да бъдат предмет включително и на сериозна професионална, научна критика, която изобщо липсва по отношение на юриспруденцията на КС и това не е случайно, според мен.   Защо?   Едно от обясненията, може би, е някакъв вид разбиране за лоялност от страна на академичните среди, точно тези, които са призвани да дадат научната критика. Някои съображения, свързани с отношенията на йерархия в тези среди, опасения дали една критика няма например да се отрази неблагоприятно на научната кариера на критикуващия, за когото някои конституционни съдии са началници. Това са само предположения, разбира се, но има една такава солидарност, която пречи.   Не искам да мисля, че става въпрос за интелектуална недостатъчност, защото това е другата логична причина - липсата на капацитет, на аналитични способности. Но по-скоро е от нежелание да си разваляш комфорта.   Така или иначе, нямаме сериозни коментари - с много малки изключения. Едно от тези изключения е, може би, д-р Атанас Славов, специалист по конституционно право, когото аз не познавам лично, но съм срещал негови наистина професионални позиции.   Много впечатляващ коментар имаше по повод на решението по казуса "Пеевски" Кристиян Таков. И това не е първият му коментар.   За него – специални адмирации, той е изключително умен човек. В интерес на истината, срещал съм и други автори, включително и такива, които не са юристи, като Стефан Попов например, който е философ. Той е прав в общата оценка за този плосък позитивизъм в работата на съда и за липсата на здрав разум.   А дали бихте искали да коментирате сериозните адмирации, които получи особеното мнение на проф. Цанка Цанкова по делото за мандата на Делян Пеевски – според нея искането е недопустимо, защото Пеевски е престанал да бъде депутат още с полагането на клетвата.   Аз не приемам това особено мнение, защото то просто не решава спора и по същество е отказ от правосъдие. Налице е спор, който трябва да бъде решен, а с това становище всъщност се изключва намесата на Конституционния съд. И логичният въпрос, който изниква в случая, е кога, в такъв случай, ще се приложи чл. 72, ал. 2 от Конституцията, ако последиците от несъвместимостта са настъпили автоматично, а въпросният депутат си стои на мястото като народен представител. Неговият статус няма как да се промени от това, че искането е било обявено за недопустимо, защото той автоматично бил несъвместим. Мнозинството в Народното събрание, плюс самият Пеевски, заявяват своето становище, че той е народен представител. Значи има спор и трябва правосъдие.   В решението си по едно такова искане КС трябва да има два диспозитива - установяване на възникналата несъвместимост между народен представител и съответната друга длъжност – в случая ръководител на ДАНС, и прекратяване на пълномощията му като народен представител.   След целия логически и правен абсурд, който прие мнозинството по това дело, т. нар. група на шестимата, аз бих перифразирал популярния въпрос "Кой предложи Делян Пеевски?" на "Какъв е в момента статусът на Делян Пеевски?". Дали народен представител, дали ръководител на ДАНС, или нито едното, нито другото. Председателят на КС даде интервю, че той никога не е преставал да бъде народен представител, но такъв извод няма как да се направи от текста на мотивите. В крайна сметка, в групата на шестимата има четирима професори и двама зам.-председатели на върховни съдилища, а когато хора с такъв висок академичен и професионален статус пишат такова мнение, няма как да не изникне съмнение, че този абсурд е подготвен и човек да се запита какви са мотивите за тези юридически пируети и приплъзвания.   Особено нелепо звучи аргументът, че се ограничавало пасивното избирателно право. Ами нали това е въпрос на личен избор, ти сам си избрал да бъдеш държавен служител, а не да бъдеш народен представител.   А как трябва да ни звучи акцентът в тези мотиви, че КС не е обвързан от своята практика?   При казуса "Пеевски" КС не е последователен в практиката си по аналогични казуси, установена още от 90-те години на миналия век. Това нарушава принципа на правовата държава, тъй като предсказуемостта на правното регулиране е нейна основна характеристика, т.е. еднаквото правно третиране от правоприлагащия орган на сходните казуси. Разбира се, тази практика може да промени чрез така нареченото еволютивно тълкуване от съда на базисните норми и принципи на същия обществен договор, наложило тяхното преосмисляне с оглед на променената обществена ситуация. Това трябва да става обаче през продължителен период, когато са настъпили реални обществени промени, които налагат такава нова интерпретация, подкрепена от сериозна аргументация, а не твърде често и при липса на такава, което е индикация за конюктурност на решенията на съда с оглед на това от коя институция или политически субект изхожда инициативата за конституционен контрол.   В понеделник колегата ви Румен Ненков внесе предложения за промени в правилника на КС, които са прицелени в очевидни дефекти в работата на съда - безобразното забавяне на дела, неслучайното разпределение на докладчици и т. н.? Смятате ли, че те имат шанс да минат?   Аз неведнъж съм заявявал същото - и за случайния подбор, и за необходимостта от редовно насрочване на заседанията, но моите предложения не получаваха никаква подкрепа. Забавянето на решенията на КС е особено вредно, когато има дела с финансови последствия, свързани с бюджета, с пенсионните фондове, срокове за провеждане на обществени поръчки и т.н. Какъв е смисълът да обявиш противоконституционност на един закон, който вече е произвел действие? От това в масовото съзнание остава единствено усещането, че това е поръчково решение. Освен, че в тези случаи и двете страни са доволни – и опозицията, която го е атакувала и чието искане е уважено, и управляващите - защото законът е изпълнен. Изобщо там, където има срокове, където има последици за права, които със забавянето могат да бъдат засегнати, трябва да се действа експедитивно, с предимство.   Даже е абсурдно да говорим за забавяне, при положение, че в КС през последните години се решават по 12-13 дела годишно. Спомням си, че е имало години, когато КС е решавал по над 30 сложни дела.   В същото време, обаче, аз съм чувал и такова становище от колега, че е добре да имаме нерешени дела, защото така пред обществото създаваме привидност за заетост през цялата година. Все си мисля, че е много по-добре да сме без работа, но със свършена работа, защото другото е вредно за държавата, освен за авторитета на съда.   Спомням си, че навремето, през първите години на КС имаше съвсем друга организация на работа и нямаше такива закъснения или такива подозрения в пряк диктат върху съдиите.   Гледах архивите от това време, когато председател е бил Асен Манов. Още с определението за допускане на делото се насрочва и заседанието по същество. Естествено, че ще се консултираш с колегата, който е определен за докладчик, за да каже колко време му трябва. Но не е имало случай да се чака по 10 месеца или година – когато на докладчика му скимне да предложи проект. Има ли шанс сега тази организация на работата в КС да се промени към по-добро?   Освен ако не настъпи промяна под влияние на обществения натиск, тъй като, малко или много, дейността на КС в момента е под светлината на прожекторите. Иначе не виждам как би могло да стане, да се наруши този рахат, трудовият морал тук не е на висота. Цял живот съм работил като съдия, минал съм през цялата йерархия на съдебната система до Върховния съд и винаги съм бил много натоварен. Това сега не мога да го разбера.   Въпросът очевидно не е само до натовареността, а до подозренията в предрешеност. Спомням си, че през първите години на работа на КС се знаеше, че по време на заседанията по по-конфликтните дела дебатите са продължавали с часове и са бивали много разгорещени. Сега като че ли не е така.   Сега обикновено се идва с готова позиция и почти няма дебат. Гласува се, преброява се мнозинството и толкова. Аз имам 40 особени мнения! Какво повече да ви кажа! Дебат почти липсва, направо се преминава към гласуване. Освен ако се окаже, че и докладчикът е на особено мнение и стане разправия кой трябва да пише мотивите. Защото няма никаква логика в това да караш някого да пише аргументация в полза на една теза, в която той самият не е убеден вътрешно, нещо повече – смята я за неправилна.   Точно затова и едно от предложенията на Румен Ненков е проектът за решението да се внася от съдията докладчик не по-късно от 7 дни преди заседанието по същество. А който от останалите съдии не е съгласен с този проект, да си изложи писмено позицията. Така ще стане ясно и какво е мнозинството и дали евентуално ще се наложи да се смени докладчикът.   Според някои наблюдатели, осветяването на проблемите около КС за обществото започна близо година назад, когато се случи скандалът с избора и несъстоялата се клетва на Венета Марковска.   Макар че приносът на КС в случая е само със скандалната церемония, друг няма. Независимо каква е Венета Марковска, не това е начинът да бъде елиминирана.   Тогава обаче конституционните съдии по никакъв начин не реагираха на случилото се по време на тази церемония?   Ние всички бяхме изненадани. Освен проф. Танчев, разбира се, защото той беше в този сценарий.   Не беше правилно да й се отказва клетвата, като се прекратява церемонията по нейното полагане след нейното бойкотиране от президента. В случай, че номинираният за конституционен съдия не е бил подходящ, този въпрос трябва да се реши от селекционера на конституционните съдии от парламентарната квота, т.е. от парламента - или кандидатът да не бъде избиран или преди полагане на клетвата изборът да бъде отменен. Но този прецедент, който беше създаден, може да се използва и срещу подходящ човек с безспорна репутация, срещу всекиго!   Нарушиш ли законовия стандарт, това вече е произвол. Управлението със закон означава да няма персонификация, да няма лично отношение, да не прилагаш закона избирателно и персонално.   От друга страна обаче, опитите да се въведе публичност в процедурата за избор на членове на конституционни съдии също се оказаха провал. Това пролича точно при избора на Марковска, който се оказа имитация на прозрачност.   Има един своеобразен нормативен фетишизъм в България. Счита се, че проблемът се решава с приемането на нови норми, но това е мит. Всичко може да се копира, дори и най-напредничавите западни нормативни стандарти, но как те работят на наша почва? Американската конституция е копирана от всички латиноамерикански републики, но сравнението между САЩ и Латинска Америка е достатъчна илюстрация, че въпросът не е просто в имитацията.   Иначе КС като орган е установен на конституционно ниво и правомощията му могат да се променят само с промяна на Конституцията. Президентът, който иначе прави публични изказвания, че няма правомощия да влияе на законодателя, също има право на законодателна инициатива за промени в Конституцията във връзка със съдебната власт и с Конституционния съд. И дори да не се събере конституционно мнозинство, това може да постави началото на един актуален институционален дебат между основните политически субекти, който ще разкрие тяхната реална позиция дали са за реформи или за запазване на статуквото.   *Публикуваме интервюто със съкращения.

Прочети цялата новина

Свързани новини: