Погледът на данъкоплатеца: Политиките през септември

OFFNews представя месечната колонка “Погледът на данъкоплатеца”. В нея експерти коментират секторните политики. 

Васил Караиванов: Бюджет и фискална политика

В края на септември станаха ясни данните за изпълнението на бюджета до август. Притеснителните прогнози за критично изоставане на приходната част се потвърдиха. Изпълнението на данъчните приходи между януари и август е 61.7% от заложените в оригиналния бюджет и 63.8% от заложените в актуализирания, но и в двата случая се наблюдава значимо изоставане спрямо 66.9% за същия период през 2012 година.

Единствената година с подобно изоставане е 2010 г., като дори по време на кризисната 2009 г. е имало по-добро съответствие. Интересен е фактът, че основното изоставане настъпва от юни месец, тъй като до май изоставането в събираемостта е минимално и приходната част върви спрямо плана на оригиналния бюджет преди актуализацията.

Възможната хипотеза, че забавянето на икономиката през третото тримесечие, включително поради протестите срещу кабинета Орешарски, надали ще се потвърди, тъй като, въпреки забавянето на индустрията и строителството в края на второто тримесечие, растежът при туризма би се очаквало да има компенсираща тежест. Далеч по-вероятно е проблемът да идва от неефективно функциониращите приходни агенции – драмата с Агенция „Митници“ през септември продължаваше с пълна сила, а обещанията за решителна борба с престъпността за сега остават на хартия с оглед на блокираните или сериозно бламираните от натиска на гражданското общество спорни назначения.

В същото време, новият кабинет не показа намерение да коригира темпа на разходите, така че да се хармонизират с изоставащата приходна част. Социалните разходи нарастват сериозно спрямо предходната година, което е и едно от предизборните обещания на БСП и “Атака”, но съществено увеличение се наблюдава и в останалите пера. Резултатът е дефицит от 212.7 милиона лева, който се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 101.4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 111.2 млн. лева. На месечна база за август се отчита дефицит в размер на 44.6 млн. лв., при дефицит от 92.7 млн. лв. за август 2012 година. Това се съпоставя с 107.6 милиона лева излишък за същия период през 2012 г.

Въпреки слабото представяне на приходната част в месеците след встъпването на кабинета “Орешарски”, представената рамка на Бюджет 2014 не вдъхва особено доверие за подобрение. Отново основният PR акцент пада върху ограничени социални мерки и интензивната реторика за изоставяне на политиките за бюджетна дисциплина на втори план, но по-внимателното вслушване в думите на Орешарски и Чобанов разкрива, че надали ще се поемат съществени финансови рискове и разхлабване на колана отвъд познатите ни нива през последните 4 години. Въпреки смелите обещания за подобряване на ефективността на приходните агенции, проблемът с лошото им представяне упорито бива (засега) замитан на втори план, а говоренето за разходните приоритети се ограничава до наливането на повече пари в нереформирани сектори, което определено няма да има никакъв положителен резултат за обществото като цяло.

Владимир Каролев: Икономика

Септември премина под знака на политическите димки. Основният икономически дебат отново гравитираше около темата дали да се отменя плоският данък и дали да се пуши или не в заведенията. В същото време, важните теми за визията за промени в нереформираните сектори като здравеопазване, образование, пенсионно осигуряване и администрация останаха на заден план. Кабинетът „замрази“ вдигането на пенсионната възраст с една година, въпреки че министър Адемов се доказва като един от малкото социални министри, който ясно идентифицира проблемите и не се страхува да ги назовава. В здравеопазването през септември цареше разнопосочно говорене, лутащо се между създаването на още държавни болници и плахи предложения за демонополизация на НЗОК. В образованието бяха предложени няколко визии за промяна в модела на финансиране, но всичките изглеждаха недоразработени, с много неясноти и критични недостатъци.

Добрите новини през септември бяха умереният оптимизъм за възстановяването на европейската икономика, както и данните, че спадът в българската заетост вероятно вече е ударил дъното. Проучвания сред настроенията на работодателите показаха, че повече са тези, които планират да увеличат персонала си до края на 2013 г., отколкото са тези, които ще уволняват.

Повече яснота за посоката на икономиката очакваме от икономическите данни за третото тримесечие, които ще покажат с категоричност дали умерено-оптимистичните прогнози за средносрочния план, мотивирани от раздвижването в икономиките на големите европейски икономики, ще бъдат помрачени от краткосрочните вътрешни проблеми в България.

Марио Илиев: Здравеопазване

Септември месец беше, може би, първият след изборите с реално и съществено раздвижване на пластовете в здравеопазването след изборите. За жалост, повечето проблеми и информация, които излязоха наяве, продължават да сочат към стари и вече критични проблеми в здравеопазването, следствие предимно на структурата и модела на системата, каквато е тя в момента.

Към средата на месеца, професионалистите в системата вече виждахме първите сигнали, че НЗОК има сериозен проблем с изпълнението на бюджета си. На 25 септември д-р Румяна Тодорова обяви и официално, че Здравната каса няма да успее да плати около 130 милиона лева на болниците до края на годината, въпреки отключването на целия финансов резерв на институцията. Като цяло дефицитът от 355 млн. лева в болничната помощ е повече от притеснителен, от които 55 млн. са в лекарствената терапия при злокачествени заболявания. Именно недостигащите пари за онкоболните предизвикаха и редица публични спорове и скандали, които бяха разрешени в крайна сметка с даряване на медикаменти от страна на фармацевтичните компании.

Големият въпросителен е как здравната система ще реагира на тези проблеми през 2014 г. С пренасочване на средства, временно намаляване на преводите към болниците (което се отразява и върху заплащането на медиците в тях, както научихме наскоро през октомври) и проактивност от страна на фармацевтичните компании, дупката през 2013 г. ще бъде овладяна. Става все по-ясно, обаче, че с продължаването на текущите политики, системата ще продължи да ерозира като ефективност и стабилност. Неправилните ходове като изваждането на 1.5 млрд. лева от здравните вноски и пренасочването им към нуждите на държавния бюджет от правителството на ГЕРБ, слабият контрол и репресивните мерки за събиране на здравни вноски, високата корупция на няколко нива в системата и непрестанните публични скандали намаляват мотивацията на здравноосигуряващите се да внасят своите вноски, което пък оказва натиск върху бюджета на НЗОК.

По време на конкурса за директор на здравната каса д-р Румяна Тодорова неколкократно изложи своята визия за демонополизация на НЗОК и промяна на модела към повече конкуренция, свободен избор и лична отговорност. Безспорно, еволюция в тази насока крие сериозен потенциал за подобряване на ефективността, но съществуват много детайли, които могат да опорочат или изцяло блокират тази стратегия.

Маргарита Илчева: Образование

Беше септември – месецът на образованието! Вече и първолачето знае, че във всяка страна има две системи, които засягат всички – образованието и здравеопазването. Първолачето знае още, че е много важно да може да чете и пише и то не само на мобилния телефон и на компютъра в къщи. Така казват мама, тате, баба, понякога и дядо, особено ако не е отишъл още на пейката пред блока.

Какво знае родителят на първолака обаче? Това се питаме след протестното лято на 2013-та. Родителят, особено ако живее в голям град, се е опарил най-напред с детската градина. Опарил се е, защото е разбрал, че тази институция е общинска. Т.е. дали ще чака на опашка за влизане там още от бремеността на майката, зависи от бюджета на общината и правилата, приети от общинските съветници. Както и от връзките или липсата на такива с кмета и общинските съветници. В случая от ранния соц, бабата е пенсионерка и гледа внучето, в 21-ви век тя е многофункционална, за да може майката да запази работата си, тоест, за да е данъкоплатец и на общината, и на министерствата.

Родителят пораства, пардон – пораства цялото семейство, заедно с детето и дали в града или в селото, той започва да научава „тайните” на образователната система. Защото челно и често започва да се сблъсква с тях чрез съдбата си на български родител. Защото: купува 7 помагала по математика още в първи клас /!/, „доброволно” спонсорира училището за винаги наложителен ремонт, пита се защо в голямата паралелка няма индивидуален подход за детето му и т.н. „Има ли държава в тая България, аджеба” – казват родителите, които получават паричната помощ за първокласниците си един месец след 15-ти септември!

На този екзистенциален въпрос (т.е. жизненоважен) отговор има. Но „номерът на китайката”, пардон на българката държава, е, че докато родителят слуша отговора, той попада в спиралата на родното образование с главата надолу по посока на движението на осъзнаването. Осъзнава, че:

1. Има общински (СОУ-та) и държавни (професионални гимназии) училища

2. На СОУ-тата парите са в общините, а те 90% са бедни и затова парите за заплати не са кой-знае какви и ще трябва да се дават пари за частни уроци, особено в 7-ми кл., защото НВО категорично не е филмов канал, а национален изпит.

3. На професионалните гимназии парите са в МОН или в съответните още 2-3 министерства, но защо в 12-ти клас часовете по български език и литература са по-малко, отколокто в СОУ, след като матурата е задължителна за всички?! Значи пак ще се дават пари за частни учители.

4. Директорите на всички български училища след конкурс се назначават от министъра на образованието, който е нещо като Папата на образованието. Даже ЕРС (единния разходен стандарт) зависи от него. Значи ново правителство- нов директор ли?! Как така на 4-5 години ще има политически назначения на директори из цялата страна!?

5. Част от европарите, дадени министерството на образованието и науката от правителството на ГЕРБ са били оползотворени от знайни и незнайни комисии, за да отпаднат от програмите стихове на Ботев и класическия роман на Димитър Димов „Тютюн”, пък сега питат даскалите безплатно кое да остане, уж!

6. Учителите са и социални работници, и чиновници, и ръководители на извънкласни кръжоци, и понякога психотерапевти и полицаи в часовете!

7. В различните населени места няма свобода за различен брой часове по определени предмети, защото МОН спуска учебните планове и програми. Директорите проверяват как се преподава по модели от средата на миналия век.

8. Има две паралелни образования – безплатно, гарантирано от Конституцията, задължително до 16-те години на младежите, както и платено – частни училища и/или частни уроци. С изключение на частните училища, така си беше и в соца. Световни изследвания показват, че качеството на образованието неудържимо пада че падането започва сериозно след 4-5 клас… И?

9. В много училища някои родителските настоятелства събират само пари, други реално участват във важните за учениците решения.

10. От няколко години се говори за нов закон за училищното образование, но май не се говори за истински промени.

Това е малък списък на родителските прозрения за средното образование. Малък, но концентриран. Затова някои махат с ръка, други се доверяват на класния, който да направи човек от детето му, трети създават родителски организации и търсят слабостите на системата. Те се борят заедно с учителите за сваляне поне на чиновническия товар от плещите на хората, с които децата прекарват почти 6-7 часа на ден. Те и всички отговорни родители в страната знаят, че трябва да се осигури добро качество на условията в училище и на обучението, така че на абитуриентския бал децата ни да напуснат училището със самочувствие на граждани от европейска страна в 21-ви век.

Статията "Погледът на данъкоплатеца: Политиките през септември" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: