Франция се “българизира”

Президентът Оланд в специално изявление предлага на Леонарда да се върне, но без семейството си, ромката казва - не, аз не съм животно…

Да, кълбото по този случай във Франция непрекъснато усилва своя ход… Медиите “гърмят”, изпратили са специални кореспонденти в Косово, открити студиа нищят темата за емиграцията, за толерантността… Вътрешният министър е притиснат, правителството - също…

Дават по телевизиите цялата мизерия на тамошния живот в Косово… Учениците, макар и вече във ваканция, непрекъснато увеличават своя брой по улиците… Париж кънти - не на расизма, ние сме страната на свободата и на любовта между хората, ние не сме земята на експулсирането!

Да, в Париж…

А мен снощи една дама-нашенка ме пита - г-н Райков, Вие българин ли сте? Защо? Защото просто съм дал картината на онова, което става сега в Париж… Да, “няма по-сляп от този, който не иска да види”, нали?

***

Ето данните-факти от последното, току-що обявено социологическо изследване в страната на Свободата - 74 процента от французите одобряват политиката на вътрешния министър за експулсиране! 65 процента от французите са против връщането на фамилията на ромката Леонарда във Франция?!?

Сега вече и “патриотите” български ще са доволни…

Да, и най-толерантните хора май прихванаха от нашата бг-болест - да мразят оня, който е най-малко виновен за някои житейски неблагополучия.

Да му мислят емигрантите български - то и досега като кажеш, че си българин, и се извръщаха, но сега вече…

Да се радват любителите на кочинката - няма вече кой да им разваля рахатлъка. Защото кой ще се опитва да надигне глас срещу “патриотизма” им - та я вижте какво правят французите… Почти всички от тази вече близо 70-милионна страна имат в семейството си чужденец, почти не съм срещал французин от чист брак… И сега същите тези хора, в това число и министърът на вътрешните работи, който е дошъл с родителите си като дете от Испанияа, лишават ближния си от право на… живот… Щом съдбата ти е предопределила да си роден там, там ще живееш цял живот…

О, колко е познато това на нас, живелите през комунизма!

Да, прословутото софийско жителство… Щом си роден в Малко Търново, както моя милост, в оня захвърлен и изоставен и от Бога край на също непознатата страна България, там, в края на лудите Балкани, само там, там и никъде другаде трябва да преживееш живота си… Този един-единствен живот…

И си спомням. И изтръпвам от спомена на моето детство… И пак чувам онзи леден глас…

Хайде бе, къде ще се навираш там, сред дантелените софиянци, как така ще искаш да ставаш писател, ти си предопределен за слуга, за миньор - да, аз, Димо Петков Райков, съм завършил минно училище в Бургас… Училището тогава със славата на най-долното учебно заведение… Защото татко, Петко Димов Раойков, също миньор, така ми каза - “Ще ти позволя да отидеш в Бургас, в големия град, само при условие, че макар и отличник, ще учиш в минното училище, там всичко за децата на миньори е безплатно - общежитие, храна, униформа… ”
Да, но това беше през онова отдавна отречено време…

Нима сянката му се завръща? Какво става с този свят? Полудява ли, изтрещява ли…

Да, доволни ще са “бг-патриотите” - агонията на България ще продължава… Защото и вярата, надеждата, че на света все пак съществува Париж, че на света все пак има територия, в която се уважава духа и порива за свобода, вече излинява… И почти изчезва…

Браво! Да живее,”ура, ура, ура” за нейно “величество” Омразата…
Ех, Париж…

П.П. Току-що телевизиите във Франция “гръмнаха” с последната новина - президентът на Франция решава половинчато въпроса - готов е да даде възможност на Леонарда да се ...

Свързани новини: