Протестни игри: хулигани и политика

Насилието и агресията в зрителските спортове само очертават културната идентичност на членовете на футболни (улични) банди. Сблъсъците между протестиращи и полиция на 14 януари 2009 г. пред Народното събрание, “Катуница” (септември 2011 г.), митингите и сблъсъците с полицията по време на шествията срещу високите сметки за ток (януари-февруари 2013 г.) – преминават през активното участие на футболни агитки, които ескалират протестното напрежение. Това са примери от последните четири години, но участието на футболните агитки в политическите процеси не са от днес.

С футболното хулиганство се свързват два различни типа безредие. Едното се случва в рамките на стадиона, където се изразява във хвърляне на предмети, бомбички или димки на терена, трошене на имущество, сблъсъци с органите на реда или притивникови футболни агитки. Вторият тип безредие излиза на улицата – там участват отряди на футболни фенове, които имат свои лидери, борят се за територия и надмощие. Уличните прояви на футболните хулигани се изразяват често в организиране на безредици или компрометиране на мирен протест.

Футболът  - биография, фракции и групировки

Да симпатизираш на определен отбор е като да изразяваш политическа принадлежност. За истинските фенове футболът е религия и любимият отбор изгражда идентичността на всеки запалянко - възприятията му за света, но и образа, с който другите искат да го възприемат. Изграждането на идентичността преминава и през създаването на врагове - роми, турци и други етнически малцинства. Гейпрайдовете са посрещани от контра-протести, организирани от футболни запалянковци.

Привържениците на футболните отбори могат да бъдат разделени на няколко групи (анализът е направен на базата на интервюта, проведени с членове на фракции на футболни отбори и служители на МВР).

Едните са “ултраси” - това са лица, които са най-върлите привърженици на отбора. Ходят облечени с цветовете на футболния тим, “правят хореография” - развяват знамена, пеят химни на отбора, рецитират стимулиращи стихове, палят факли и пиротехника. Тя рядко влизат в сблъсък с органите на реда и активността им е основно в рамките на стадиона.

Второто течение е това на “непостоянните фенове” (”кежуалите” от англ. “casual”). Те са повлияни от английските хулигани, носят скъпи марки дрехи (Fred Perry, Armani и др.), никога не се обличат с цветовете на отбора си. “Непостоянните фенове” избягват сблъсъци с полицията, но биха отвърнали, ако са предизвикани от друга група “кежуали” от противниковия отбор. При тях е силно изразен моментът на доказването - да демонстрират сила и мъжество.

Третото течение е на групировките, наречени от оперативните служители на органите на реда - “трабълмейкърс” (от англ. troublemakers). Освен че са привърженици на своя отбор, те отиват на мачовете, “за да правят проблеми”. Това е твърдото ядро на българските хулигани. Те отиват, не за да се забавляват на стадиона, а за да се сбият. “Твърдите ядра” търсят сблъсъци с полицията и провокират привържениците на противниковия отбор - “само, за да стане боя”. Такава групировка във ФК “Левски”, например, е “София Запад” ; във ФК “ЦСКА” - “Норт Сайт 14″ . Футболен клуб “Берое” имат силна “кежуал група”, а агитката на ФК “Литекс” е изградена предимно от “ултраси”.

Разговарям с А. Той е на 23 години, живее в крайните квартали на София, където има смесено население от етнически българи и роми. В тинейджърските си години е бил “скинар”. Той разказва, че, за да те приемат във фракция на някой от футболните клубове на Левски или ЦСКА “не е много лесно”. Във фракциите има строга йерархия - колко си по-малък и отскоро в нея, толкова повече изпълняваш заповеди и напътствия. Всеки от младите членове има “тартори на главата”.

Според анализ на висш служител в МВР, традиционният профил на футболните хулигани изглежда така:

-най-малките са тийнейджъри от крайните квартали; живеят в “проблемни семейства” или с разведени ...

Свързани новини: