България трябва да се разбаречи

Къде е Янето? Няма го.

Но нишата му е пълна. В нея е Никито.

Бареков.

Той има две неща – риза и кауза.

Ризата му е бяла. А каузата – справедлива.

Сценаристът му е работил по нещо като кандидат-студентска тема – традиция и новаторство в българската политика.

С бяла риза като бунтовник пред бесило Никито излиза сам срещу тираничната държава, за да я оправи. Довчера оправяше журналистиката. Но тя тясна за неговата душа е. И той се заема с държавата. В тази неравна борба неговото знаме е свободата (изобщо и на словото в частност).

Никито Бареков, когото оттук нататък за краткост ще наричам Н.Б., не е новост в този жанр.

Преди него тук бяха Яне Янев и Георги Петрушев с кодовото название “Жорж”.

Името на тяхната обща игра е: “Открадни каузата!”

Защо трябва да се крадат каузи? Защо да не крадем направо пари?

Защото, когато откраднеш кауза, може да ти падне цялата държава барабар с парите ѝ.

Не искам да кажа, че Н.Б. краде каквото и да било. Освен вниманието на наивните.

Така обаче той помага на други да крадат. Нещо като хлапетата, които ви разсейват, докато джебчията ви пребърква дискретно.

Какво става, когато откраднеш кауза в условията на демокрация? Тя не може да спечели мнозинство и да се превърне в закон. И по осъществяването ѝ трябва да се водят преговори. С онези, от които зависи мнозинството.

Жорж беше яхнал една много обща кауза – “на ползу роду”.

Яне беше далече по-специфичен – “ред, законност, справедливост”. Това беше злобата на неговия ден.

Н.Б. избра друга тънка струна – свободата (изобщо и на словото в частност).

Крадците на каузи не забърсват каквото им падне. Те избират онова, за което хората най са зажаднели. Защото то има потенциала да образува най-големи мнозинства.

Такива, каквито отдавна липсват на българския парламент. И без които на България все не се удава решителната крачка към достоен живот, ред, законност, справедливост и свобода (изобщо и на словото в частност).

Какво щеше да стане, ако нямаше Жорж и Яне? Дадените за тях гласове можеха да отидат в посока обратна на омразното статукво и да произведат резултат.

А статуквото в България винаги е омразно. Т.е. то е хронично бременно с промяна. Н.Б. е хапчето за аборт. Най-новото. То и предишните не позволяват на недоволството да роди промяната.

На изборите след 1997 г. България серийно помята. Нито едно обикновено мнозинство.

Кой не иска промяна? Този, който е доволен от статуквото. Огледайте се кои си живеят добре в него. Някъде сред тях са сценаристите на Н.Б. Които са му дали бялата риза и каузата.

Как се краде кауза? По два начина. Първо – като лековерните повярват, че я представляваш ти. Второ – като недоверчивите я зарежат, само защото и ти си я пипал.

Свобода на словото и Н.Б. Егати свободата…И егати словото.

Това е целта. Един глас по-малко. От Н.Б. не се очаква да спечели изборите. А да ги развали. Като вмирише каузата.

И най-светлата идея може да помръкне, взависимост от това кой я развява.

Така впрочем се провали европейската конституция през 2005 г. На референдума във Франция зад нея застана тогавашният президент Жак Ширак. В опит да си вдигне рейтинга. Французите обаче гласуваха против него и свалиха конституцията.

И сега имаме Лисабонски договор.

С какво се краде кауза? Не става само с приказки. Представете си Н.Б. да държи речи за свободата и против цензурата? Кой ще го слуша? Ще събере много повече публика, ако хвърля гюбеци с дудук в гащите – като на един клип от ранната му медийна кариера.

Ако сам не можеш да привлечеш внимание, вземи си от тези, дето го имат. Т.е. избери си голям враг между ...

Свързани новини: