Отношенията на Гърция с Албания са в най-ниската си точка

Отношенията между Атина и Тирана се влошиха, откакто социалистът Еди Рама пое премиерския пост в Албания, а в същото време никакъв резултат не даде неотдавнашното посещение на гръцкия премиер и външен министър Евангелос Венизелос в албанската столица.

От близо 20 години гръцко-албанските отношения се намират на най-лошото ниво. Впрочем това се видя и от няколкочасовата визита на Венизелос в Тирана. След като от началото на миналия месец социалистическият лидер Еди Рама пое министър-председателския пост, лошите отношения между Гърция и Албания при предишното управление на премиера Сали Бериша по-скоро се влошиха, отколкото да вървят към подобрение.

Социалистическата партия в Албания с лидер Еди Рама, която преди това бе в опозиция, е същата тази политическа сила, която през 2009 г. сезира Конституционния съд в Тирана, като поиска да бъде анулирано споразумението с Гърция от април същата година, определящо границите на изключителните икономически зони на двете съседни държави.

Албанските социалисти твърдяха, че гръцките скални островчета северно от о-в Корфу нямат шелф и следователно неправилно е била предоставена на Гърция по-голяма икономическа зона от тази, на която тя реално има право. През януари 2010 г. албанският Конституционен съд анулира споразумението с Гърция за зоните между двете страни.

Това решение е ясно, заяви албанският външен министър Дитмир Бушати, който се срещна с гръцкия си колега Венизелос, повдигайки всъщност въпроса за предоговаряне на споразумението между Албания и Гърция, но не от нулата, а да се вземе предвид обстоятелството, че гръцките скални островчета северно от о-в Корфу нямат шелф за албанската страна, тъй като така е решил албанският Конституционен съд. От тази гледна точка изключително трудно е, за да не кажем предварително невъзможно, на тази основа да бъде постигнато ново споразумение между двете страни за икономическите зони.

Напротив, албанското правителство изглеждаше агресивно по въпроса за “чамите” албанско етническо малцинство в гръцката област Епир , както се видя от изявленията на албанския външен министър. Въпросът представлява съществен елемент от дипломатическия дневен ред с Гърция, подчерта той, допълвайки, че по мнение на албанската страна “сега е моментът да си види реалността, за да бъде преодоляна една от историческите пречки, оставени от миналото на двете страни”.

Албанският министър поиска също Гърция да отмени закона за състояние на война с Албания и да признае правото на собственост на нейното етническо малцинство съгласно международното право. В отговор Венизелос заяви, че “състоянието на мир между двете страни официално е било обявено от министерския съвет на Гърция през 1987 г.” Това е истина, но тя е несъпоставима с това, което искат албанците. Решението на министерския съвет на правителството на Адреас Папандреу не е минавало през парламента, за да стане закон на гръцката държава вдигането на военното положение с Албания, нито пък бе подписано някакво гръцко-алрбанско споразумение за установяване на мирни отношения между двете съседни държави.

Това не бе допуснато от политическите събития и процеси в двете страни. Правителството на Андреас Папандреу падна, след като претърпя поражение на изборите през юни 1989 г. и бе заменено през март 1990 г. от дясното правителство на Константинос Мицотакис. Паралелно започна и падането на албанския режим на “реалния социализъм” на Рамиз Алиа, което приключи в началото на 1992 г. с изборите през март, отстранили от власт бившите комунисти, въпреки че те бяха спечелили относително свободните за албанската действителност парламентарни избори през 1991 г.

Отварянето на границата между Гърция и ...

Свързани новини: