Здравка Евтимова: Предложението

Едно от красивите градински увеселения, организирани от мама, сложи начало на бляскавата ера на Галентин. Вероятно когато господ е оформялхората, в него е вложил предимно зъби; имах чувството, че ме гледаше със зъбите си, а очите му сякаш бяха в джобовете, или може би на гърба -защото забелязваше всичко наоколо. Майка ми въздишаше по него – откакто се вписа в интелектуалния елит на града, тя си пада по изискани господа, а Галентин така се изиска, че сам себе си не можеше да познае. Вероятно влюбените в него лястовички ще ме убият с камъни, ако случайно прочетат как го описвам – именно Галентин беше привличан като деликатес в менюто на партитата, състоящи се под егидата на мама.

Този неделя за пръв път през живота ми индивид от мъжки пол се държа галантно с мен и той беше тъкмо Галентин. Разбира се, аз се бях разположила на специален стол с обем на два стола; предполагам, че бутовете ми са преливали в песимистични вълни към пода. Мама хвърляше мрежите на погледа си към Гали и го боготвореше по въздуха. Господинът беше юрисконсулт или се готвеше да стане такъв – ако се съдеше по напъните му да изпъкне с юридическа терминология. Та този удивителен правозащитник приседна до мене, напълни ухото ми с десетина латински сентенции, след което прошепна:

- Мога ли да имам удоволствието да танцувам с вас? – ако бях по-чувствителна, щях да изям паркета под ботушите му от радост. Но аз си представих, че юристът ще прилича на изтощена удивителна край безконечното изречение на тлъстото ми тяло. Усмивката му се състоеше от сироп и мед, които веднага потекоха по гръбначния ми стълб. Това донякъде ми подейства отрезвително.

- Благодаря, ще бъда свободна след около двадесет и пет минути – рекох аз с тон на човек, с когото иска да танцува половината човечество и който осъзнава този факт с цялата си кожа.

- За мен ще бъде истинско удоволствие – излъга майсторски Галентин. – Мога да ви почакам значително повече от двадесет и пет минути.

Аз продължих да изкачвам поглед по групата от богопомазани поканени на маминото парти – двама финансисти плюс жените им, ухаещи упоително на луксозни парфюми и облечени в толкова скъпи тоалети, че ако ги видеше приятелката ви Фатма, собственица на магазин от втора до 22-ра употреба, сигурно щеше да изяде от завист цялата си стока. Същевременно майка ми долетя загрижено, пърхайки с полите на роклята си, за която баща ми платил 5 000 (пет хиляди) долара – съзнателно изписвам цената на дрехата й цифром и словом. Тя обича хората да приказват колко долара струва роклята й; изтича до Галентин и го окъпа със златния поток на гласа си:

- Господин Тунев – възкликна тя, – струва ми се, че скучаете. Бихте ли споделили какво е мнението ви за…. – и Гали хукна да споделя мнението си, но се върна при мен, точен като изстрел на снайперист. След двадесет и пет минути вече ме държеше в ръце – какъв надут израз – по-скоро аз го сплесквах с масата си, но очите на цялото парти ни следяха: предполагам, че по-голямата част от присъстващите очакваха да се спъна и да размажа г-н Танев на тънък слой по пода.

- Ти знаеш ли, че всъщност си много чаровна млада жена .- изрече обещаващо младият юрисконсулт. Личеше си какво напрежение му струва да ме гледа усмихнато, докато наблюдава с цялото си същество Вероника – великолепната блондинка, която следваше социална педагогика и която баща ми спонсорираше, раздиран между педагогически стремления, парите и мама. Предполагам, че баща ми, въпреки огромната си преданост към мама, си позволяваше отвреме навреме малко педагогика. Очевидно и Гали бе заинтригуван от тази наука.

С удоволствие бих забила две три карфици в юридическия му ханш, но онова, което последва, ме накара да обърна втрещен поглед към майка си – за пръв път я виждах да гледа пред себе си недоволно, сякаш бе облизала всичките черни дъски във висшия институт, където следваше право с титанически усилия.

- Чувал съм много хора да приказват за остроумието ти – продължи да разлива одеколона на ласкателствата си Галентин. – Всъщност, да си призная, малко ме е страх да ти кажа онова, което действително съм наумил.

- Не виждам никакви причини да изпадаш в стрес – поощрих го аз. Разяждаше ме диво любопитство каква услуга ще поиска от баща ми. Комплиментът, който ми направи, ме наведе на мисълта, че човекът се цели нависоко и ще плаче за нещо трудно осъществимо.

- Ще се омъжиш ли за мен?- зададе въпрос той. Естествено че престанах да танцувам. Сигурно съм го настъпила, без да ща в отговор на щедрото предложение, защото лицето му се изви в болезнена дъга. – Майка ти не те ли подготви за нашия разговор? – попита загрижено г-н Танев и очите му направиха остър завой към мама. – Аз я помолих да го направи. – Поради някакви неведоми причини мама бе пропуснала да ме ощастливи с тази информация. Това очевидно скърши желанието за живот у моя обожател. – Искам да се омъжиш за мен – повтори още по-убедително младият бог; струваше ми се, че е не по-едър от палеца на десния ми крак.

- Това е предмет на сериозен разговор – отбелязах аз. Беше очевидно, че богът надзърта над рамото ми, изливайки цялата страст от погледа си върху русокосата педагожка Вероника в ъгъла. – Ще ми се да обсъдим темата по-обстойно.

Бледото му лице позеленя почти колкото очите ми.

-Ти нямаш доверие в мен – заяви блестящият юрисконсулт. След малко обаче очевидно му хрумна друго нещо и каза: – Добре. Сега моментът е не по-малко удобен от всеки друг.

Докосна ме нежно за лакътя, при което дланта му потъна до китката в моята подкожна мазнина и ме повлече към терасата на къщата; баща ми беше купувал мрамор от Торино, защото мама обичаше елитът да приказва за терасата й от мрамор именно от Торино – тогава се чувстваше истинска лейди.

- Каква красота – въздъхна юрисконсултът и се спъна в едно голо амурче в средата на терасата, около което стърчаха няколко вази.

- Галентин! – хванах го за ръката аз и го вдигнах от розовия мрамор, където бъдещият юрисконсулт бе заровил с умния си нос. – Съгласна съм да се омъжа за вас.

Радостта на “деликатеса” в маминото меню за вечерта, породена от светкавичното ми съгласие да стана негова жена, бе сериозна. Той започна да кашля, слюнки се разлетяха с огромна скорост във всички посоки около главата му. Когато най-сетне бурното му ликуване утихна, той си пое дълбоко въздух, погледна ме в очите и заяви:

- Прекрасно, скъпа, но аз имам определени условия.

Предстоеше най-върховния момент в повествованието: щях да изслушам всички съображения на младото божество, което правеше напъни да стане мой съпруг, макар че тежеше колкото единия ми крак.

- Слушам те – напомних му делово аз.

- Всъщност… днес съм твърде притеснен… – въздъхна Херкулесът на юрисдикцията – Целият град, естетвено, е добре осведомен, че любимият ми ден е сряда. В следващата сряда,скъпа, ще ти представя условията си за нашия брак, систематизирани в писмен вид.

Статията "Здравка Евтимова: Предложението" бе публикувана първо в OFFNews.bg.

Прочети цялата новина

Свързани новини: