Анжел Вагенщайн на 91: Да съм жив и здрав, очаквам следващото ни национално прецакване

Писателят и сценарист Анжел Вагенщайн навърши 91 години преди седмица. Той е роден на 17 октомври 1922 г. в Пловдив. Автор е на 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, снимани в 5 държави. Филмът по негов сценарий “Звезди”, заснет през 1959 г. от режисьора Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. Сред най-известните му произведения са сценариите на филмите “Допълнение към закона за защита на държавата”, “Гоя”, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Борис I”, “След края на света”.

Бил е партизанин, ръководител на бойна група, има смъртна присъда от съда на Царство България. Офицер е на френския „Орден за заслуги”, основан от президента Шарл дьо Гол след Втората световна война като награда за принос в антифашистката съпротива.

През последните години се посвещава на литературата и публикува романите “Петокнижие Исаково”, “Далеч от Толедо” и “Сбогом, Шанхай” (ИК “Колибри), преведени и издадени в цяла Европа и САЩ. На 15 октомври т. г. беше представено руското им издание в том със заглавие “Двадесети век. Изгнаници”.

Преди 1989 г. става член на Комитета за защита на гр. Русе, който е зародиш на опозиционните движения в онова време. Лауреат е на международни държавни и литературни награди, сред които международната годишна награда на парижката Сорбона за романа „Далеч от Толедо”, Европейската награда за литература „Жан Моне” за романа „Сбогом, Шанхай”.

- Г-н Вагенщайн, продължавате ли да работите, да пишете нови неща?

-Човек винаги трябва да работи нещо. А аз съм в един занаят, в който няма начин да не работиш, защото мозъкът  работи дори когато спиш. За съжаление много от времето ми отива в суетната част от нашия живот – премиери, пътувания за представяния на книги. И май че повечко ракия. Току що се връщам от представянето в Русия на триптиха ми „Двайсети век. Изгнаници”.  И това е работа, но която изморява. Защото е непродуктивната, суетната част от битието на един писател. На 16-и октомври беше представен за първи път в България един мой много голям филмов проект – „Гоя или Трудният път към прозрението” в руската му оригинална версия.  В този филм Татяна Лолова играе Мария-Луиза Бурбонска – царствена роля, която тя изигра наистина царствено. Там играят още Слабаков-старши, който отдавна не е между нас, както и Джоко Росич. Те също правят великолепни образи. Въпреки че България не е копродуцент на филма, много епизоди са снимани из нашите места.

- Вашият приятел Рангел Вълчанов си отиде съвсем скоро. Работили сте заедно по много филми.

- С Рангел сме обвързани от много дълго време. Бих казал през цялото време на „онази” кинематография, която е различна от тази,  която съществува в момента. Тя беше друга, много различна галактика, друг пъзел от ценности и надежди.  Малцина знаят, че Рангел започна филмовата си кариера още като студент във втори курс на тогавашния ВИТИЗ. Тогава той участва в епизодична роля във филма на режисьора Захари Жандов „Тревога”, по мой сценарий, който бях написал още като студент в Москва – първия филм на националната ни кинематография. Съдбата пожела и Рангел да направи първата си крачка в киното с този наш филм.

Но връзката ни с него – не само моята, но и на приятелите, близките и колегите му, не се състои само в общите ни филми, но и в общата битка за отстояване на някои стойности в киното. И преди всичко – съпротива срещу грубата намеса на партократите в творческия процес. Ние водехме битка срещу глупаците и идиотите, които се опитваха да цензурират и префасонират и мислите ни, ...

Свързани новини: